– Изненада! – мошеникът подскочи весело и разпери ръце в страни.
Тя изтича до него и го прегърна здраво. Чарли залитна леко назад, но успя да се задържи на крака и също обви ръце около нея.
– Богове, толкова се радвам да те видя! – каза му щастливо Лизи.
– Аз също. – отговори й, след което с типичния за него закачлив тон й сподели: – Ти си първата, която толкова много се радва да ме види.
– Може би ако спреш да лежиш мръсен в чужди легла, ще ти се радват с една идея повече. – ухили му се тя и го пусна. Чак сега забеляза мешката му, просната на пода. Трябваше да се е върнал в града днес и да е дошъл направо тук. – Искаш ли да ти донеса нещо? Храна, вода?
– Не, искам да седнеш и да ми разкажеш защо очите ти са зачервени, а Сам го няма пред вратата да гледа как те прегръщам и да ръмжи.
Елизабет го изгледа подозрително.
– Откъде знаеш, че стои пред вратата ми?
– Говорим си за Сам. – продължи да й се усмихва и преметна ръка през рамената й, придърпвайки я леко към себе си: – Сещаш се, един ...