Сам беше успял да отиде до Захир и да се върне, само за да завари Елизабет, посреднощ, да благодари за нещо на Хирса. Същият, който имаше следи от кръв по лицето и гледаше да не стъпва много на левия си крак. Само миг беше необходим на Сам, за да осъзнае, че и раната му, и кръвта по лицето му са дело на Лизи. Беше го нападнала. Мисълта едва беше минала през главата му и тялото му реагира само. Сам пристъпи пред нея, скривайки я от погледа на гвардееца.
– Добре ли си, амара?
Хирса беше пребледнял. Явно го беше стреснал. Добре. Ако беше посегнал на Елизабет, Сам щеше да му даде истинска причина да го е страх.
Усети ръцете й на гърба си, миг преди тя да застане до него и да му каже:
– Можеш да провериш сам.
Сам откъсна поглед от гвардееца и бързо се плъзна по нея. Наистина не изглеждаше наранена или уплашена. Напрежението в гърдите му намаля. Малко.
Защо Хирса беше тук посред нощ? И защо се бе промъквал из храма? Лизи трябваше да се е натъкнала на него и да го е взела за убиеца. Това би о ...