Няколко часа по-късно вече бяха легнали в новото легло. Лизи се беше сгушила в него и сега главата й почиваше на гърдите му. Сам не искаше нищо повече от това просто да седи и да я наблюдава как спи. Можеше да прекара живота си така и нямаше да му омръзне. Тази вечер отпуснатите черти на лицето й и леко разтворените й розови устни му се виждаха по-красиви от всякога. Затова и си открадна още няколко минути, преди да погали съвсем нежно бузата й с кокалчетата на пръстите си, да затвори очи и да потърси съзнанието й.
Усещаше го като бистър лъч светлина, който успяваше да вдъхне живот на всичко около него. Изведнъж черната празнота на спомените му оживяваше. Цветовете ставаха дори по-ярки от истинските, а миризмите бяха съвсем реални и наситени. И това беше момента, в който съзнанието на Елизабет се обличаше в тяло. Светлината се сгъсти около нея, очертавайки я, без в същото време да я показва, след което русите й коси се разпиляха по рамената й. По принцип Сам я оставяше сама да избере п ...