Рамая и Елизабет имаха време да се видят на спокойствие отново чак на обяд. Както всеки друг път, Лизи взе две порции – една за себе си и една за Сам – и заедно с далширата тръгна към градината, където се бяха разбрали да го чакат по-късно. Седнаха на една от пейките под сянката на гъсто засадените палми и принцесата й подаде листа с имената. Лизи веднага ги разпозна.
– Това са убитите жрици. – каза.
– Така мисля, да. – потвърди й Рамая и добави: – Но списъкът не е пълен. Липсват имена от него.
Липсваха повечето от имената. Освен на онези шест, които бяха безследно изчезнали. Онези, за които бе сигурна, че са дело на Сам. Намръщи се объркано.
– В това няма смисъл. – промърмори.
– Може би не знае за всички? – предложи неуверено Рамая, преди да погледне към списъка и да посочи две от имената: – За тези двете знам, че са ходили на училище, но не виждам никаква друга връзка между останалите… – каза замислено: – Може би да разпитам останалите момичета?
Елизабет се взря в имената отново, при ...