Елизабет нямаше представа колко е часа, но почти пълната луна осветяваше пътя им през двора към малката сграда на училището, сякаш бе ден. Светилото й се струваше огромно, много по-голямо, отколкото в Рива, а светлината му правеше звездите да изглеждат съвсем бледи и неврзачни.
Оставаха броени дни до Лунния фестивал, когато щеше да настъпи истинското пълнолуние. Тя се бе надявала двамата със Сам да имат поне няколко минути заедно на празника. Поне един танц или целувка, преди Лизи да убие Велахе и доста вероятно да загуби живота си в процеса. Сега се чудеше дали кошмарът ще е последният й спомен с него.
Не трябваше да я интересува толкова. Поне не и в момента. И без това усещаше тялото си тежко след двата дни без почти никакъв сън – не можеше да си позволи да е разсеяна точно сега.
С Чарли бързо влязоха в стаята и преместиха саксията с палмата. Някаква част от Лизи все се бе опасявала, че Гириш някак ще отгатне, че някой е душил покрай тайната му врата и ще заложи капан или пък някак щ ...