Вещицата освободи Сам около час преди зазоряване, но по-важното – преди каквото и да бе направила Елизабет да стигне до нея и да я принуди да посети храма лично, за да потуши пожара.
Той трябваше да се увери, че двете няма да се засекат. Че Лизи е добре. Усещането за нея, което се бе появило, след като й бе дал от себе си, изведнъж се бе стопило до почти нищо. Единствено частта от него, която държеше в перлата на гривната около глезена й, му даваше ясна представа, че се движи. Но това не означаваше нищо – някой можеше просто да я носи.
Страхът го караше да лети по покривите на Ан Налат. Ползваше сенките, за да се издърпва и изтласква от ръбовете, а хладният предутринен въздух брулеше лицето му и насълзяваше очите му. За пореден път в главата му съществуваше единствено въпроса какво ще прави, ако я е загубил. Никога не бе гледал на вероятното си безсмъртие като на проклятие, но откакто тя се бе появила в живота му – не го приемаше по друг начин.
Молеше се на който и Бог да желаеше да им ...