Макар да се чувстваше ленива и приятно отпусната, Елизабет все пак се постара да удържи на думата си и да не се бави прекалено. Щом приключи с бързия си душ, прекара още толкова време да разглежда.
В банята имаше няколко шкафа. Два от тях бяха пълни с най-различна козметика и парфюми. Някои от тях бяха съвсем характерни за Хайрани, но други бяха неща, които тя бе използвала в Рива.
Сам ги бе внесъл. Въпреки строгите рестрикции на търговията между двете страни, бе намерил начин да й даде малко късче от дома. Да й покаже по още един начин, че я иска до себе си. Тъкмо когато си мислеше, че не можеше да го заобича повече и да бъде по-щастлива, той пак намираше начин да й покаже, че греши.
Елизабет се пръсна с любимия си парфюм. Познатият аромат я върна за момент в миналото, когато танцуваше на приеми и се разхождаше по крайморската алея с приятелките си. Както винаги, спомените поискаха да се вгорчат, пълнейки главата й с картини от последните й дни в Рива, но Лизи не им позволи. Не и днес ...