Сам влезе в стаята им и с крак затвори вратата. Седна на леглото и остави Лизи в скута си. Не искаше да го показва пред другите, но я беше довел тук, колкото за да останат сами, толкова и защото в момента от идеята да бъде далеч от нея някаква тежест притискаше гърдите му и правеше възли от вътрешностите му. Отказваше да позволи да не бъде до нея, когато тя се нуждае от помощта му отново.
Зачуди се дали не бе прекалил, като просто така я бе отвлякъл, но преди да е успял да каже каквото и да е, Елизабет се сгуши в него и затвори очи. Сам облегна брадичка на главата й и започна да я гали по рамото.
Тя бе тук. При него. И в момента това бе достатъчно.
– Сам? – каза след малко Лизи. – Всичко наред ли е?
– Да.
Елизабет разпозна лъжата веднага дори без засиленото обоняние. Познаваше го. Знаеше кога се опитва да не я тревожи. Потисна страха си, че Велахе го е принудила да направи нещо ново, както и желанието да се опита да изкопчи информацията от него.
Прегърна го по-силно. Така й се искаше и ...