Сам и Лизи не срещнаха повече пострадали стражи на излизане, което беше добре. Стигаше му, че един от хората му има проблем, за който да научи по случайност. Обикновено проверяваше задълбочено животите на онези, с които работеше, но тъй като не смяташе да използва стражите, не бе стигнал много по-далеч от това да се увери, че никой няма да представлява опасност за Елизабет. От постъпването му в храма обаче доста неща се бяха променили и Сам възнамеряваше да поправи тази грешка. А после да се постарае да няма повече повторения на днешния случай.
Сведе поглед към Лизи. Добре планираният им ден се бе провалил, но тя не изглеждаше ядосана. Даже напротив – под ужасяващо крещящият й шал страните й бяха розови, а очите й блестяха. Устните й обаче бяха стиснати в решителна черта. Идеята за лова й допадаше, но не й харесваше причината за него. И това бе добре. Един от двамата трябваше да остане човек.
А той? Макар да съжаляваше, че денят им взе изненадващ завой, също така бе доволен, че тя е до ...