11 мин за четене
Сам полагаше повече усилия от обикновено да изглежда спокоен. Усмихваше се на Велахе всеки път, когато вещицата го включеше в разговора. Играеше ролята си на горд чичо, който се разтапя от удоволствие и благодарност, че е поканен в ложата на а‘азвама. Всеки друг на негово място вероятно нямаше да се преструва – нямаше по-голяма чест и престиж от това да наблюдаваш празника зад тези завеси като гост на имперското семейство. Ако се вълнуваше от такива неща, вероятно щеше да оцени и красотата на всичките петнадесет далшири. Сам обаче имаше други проблеми.
Усещането за Елизабет се беше засилвало постепенно през последните два часа. Първоначално реши, че все пак двамата с Чарли са дошли на празника. Макар да се тревожеше, че Малора някак ще я разпознае и извика, той успя да запази спокойствие, докато тя се държеше на разстояние. Само че тя не остана така. Съвсем скоро инстинктите му закрещяха, че Лизи е някъде пред него, а в съзнанието му отново се появи тревогата, че двамата с мошеника са ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse