Светът мигом изчезна, събирайки се единствено в усещането за нея. Нищо друго нямаше значение – само това, че е тук, при него, че са заедно. Сякаш след цяла вечност Сам успя да се насили да прекъсне целувката, накъсвайки я на няколко малки, между които успя да я попита:
– Това значи ли, че ще ми покажеш повече от коляно?
Елизабет се засмя.
– Да. Рамо!
– Струваше си! – обяви тържествено и отново я целуна.
– Продължавай така, – каза му тя, подръпвайки закачливо устната му със зъби. – и може да видиш и някоя ключица.
– Само да я видя? – попита я, като в същото време хвана нежно брадичката й и наклони главата й на една страна, захапвайки шията й.
Приятната тръпка накара Лизи да свие пръсти и да стисне яката му.
– Може би и някоя целувка. – прошепна пресипнало.
Сам продължи да обсипва шията й с целувки, а после премина и към обещаното рамо, преди ръката му да се плъзне по нейната и да я вдигне нагоре, докосвайки съвсем внимателно наранената й длан.
– Какво се случи, амара?
Елизабет не разбра ...