– Направи още една серия клекове, след което ще починем. – каза Сам.
Самият той висеше с надолу главата от лоста, окачен под тавана. Щом видя, че тя започва да изпълнява, продължи с набиранията.
През последните няколко дни двамата се върнаха към рутината си. Ставаха, закусваха, след което прекарваха два часа в тренировка, преди да се заемат с останалия свят. Първият ден, след като Чарли ги беше изхвърлил от стаята си, за да се облече сам и „без публика“, тримата се бяха отправили към апартамента на Елизабет. Бяха оставили почти неподвижния Гириш сам и когато Лизи най-сетне се сети за него, първо лицето й побеля от притеснение, после почервеня от срам, а накрая отново пребледня. Сам бе убеден, че тя очаква да го намерят полужив, но когато стигнаха там, Главният жрец не ги чакаше умрял от глад, жажда и може би жега. Леглото беше празно и оправено, а всичко в малкия апартамент беше подредено и изчистено. Единственото нещо, което не беше на мястото си, бе писмото, което стоеше на масата и ...