Изпукването на кост беше последвано от писък, който отекна в каменните стени на подземието. Сам пусна тънката ръка да падне безжизнено, оставяйки малкият й пръст да стои под неестествен ъгъл. Бавно заобиколи каменния олтар под съпровода на хлипане и викове, след което хвана другата ръка. Последва ново изпукване и нов прегракнал писък.
– Защо го правиш? – изплака момичето. – Елизабет знае ли какво…
Сам удари Меридит през лицето, преди да е успяла да довърши изречението си, оставяйки я зашеметена и с разфокусиран поглед. Можеше да я удари по-силно и да я прати в безсъзнание, но вещицата само щеше да го накара да я събуди или по-лошо – да продължи работата си в съня. Там щеше да я пречупи за часове, вместо за дните, които щяха да му трябват тук.
Сам бе опитал да измисли как да заобиколи заповедта на Малора да й доведе чужденката, но когато избора му се сведеше до Меридит или жена му – дори не беше избор. Не съжаляваше за нищо, освен че бе мамил Елизабет.
Изтика разтревоженото лице на жена ...