Фантомът спря пред боядисан в избеляло жълто четириетажен блок. От двете му страни имаше два еднакви с единствената разлика, че единият бе лилав, а другия – убито оранжев.
– Тук е. – каза съществото.
– Тук? – повтори Чарли замислено и огледа отново олющената сграда. – Да, трябваше да се досетя, че е нещо такова. – позасмя се и каза на Лизи: – Една от сградите на Сам е.
Естествено, помисли си тя. Кварталът не беше от най-лошите, но беше и далеч от богатите. Чарли на два пъти бе отказвал да следва насоките на фантома да минават по дадена уличка, защото била територия на някоя си банда. Едва ли тук някой щеше да надникне дори през прозореца си, ако чуе съмнителен шум или писък.
– Сега ме пусни! – изцвърча съществото и политна нагоре.
Лизи дръпна нишката от кръв, която свързваше пръста й с противното му телце.
– Още не.
– Имахме сделка!
– Точно така. Първо ме отвеждаш там, където искам да ида. След това те пускам.
– И сега ще проверим дали си си заслужил свободата. – каза Чарли и пристъпи ...