Навсякъде из двореца се разхождаха слуги или други гости и обитатели, но етажът, където бе стаята на Рамая, бе напълно празен. Тамеш им обясни, че са я преместили в крилото за гости, тъй като не е могла да изтърпи дори присъствието на сестрите си в съседните стаи. Нейната стая бе в дъното на дългия коридор, а двама гвардейци пазеха стълбището към етажа. Лизи разпозна лицата им от вчера. Все още имаха драскотини и синини, но явно се чувстваха достатъчно добре, за да изпълняват дълга си. А и след смъртта на толкова много от тях, вероятно нямаха кой да ги смени. Мъжете отдадоха чест на далшира, а очите им бяха заковани в Елизабет с нещо подозрително напомнящо… благоговение. Тя все още не можеше да възприеме, че някой би я мислил за преродено божество, но вниманието им сега й показа, че Тамеш не я бе излъгал.
С тръгването по коридора, Лизи ги изхвърли от ума си. С всяка крачка, която я приближаваше към приятелката й, се стараеше да забави дишането и пулса си, да изхвърли всякакви тревожни ...