Имаше още два часа, преди Лизи да може да види Рамая, така че двамата със Сам се върнаха вкъщи. През целия път девойката потискаше прозявки. Човек би помислил, че след като може да те промени физически и да ти даде по-дълги кучешки зъби и уши, то да преливаш от атма ще направи нещо и за енергията ти, но явно не работеше така. Щом влязоха, Елизабет отиде направо в кухнята и започна разсеяно да приготвя кафе. Разсеяно, защото в главата й се въртеше въпрос, който се колебаеше дали да зададе. Малора беше мъртва и й се искаше всичко, свързано с нея, да остане в миналото. Само преди малко обаче бе казала на Захир, че не е добра идея да се преструва, че нищо не се е случвало.
Остави димящата чаша с черно кафе пред Сам и наля в своята мляко. Протака още малко, докато си сипваше две лъжички захар, разбъркваше и отпиваше, но накрая осъзна, че и той беше усетил, че има нещо и я наблюдаваше внимателно. Реши да стреля директно:
– Защо не ме отведе при нея? Чак Израри е имала нареждане да го направи ...