Благоговението й към магията продължи доста дълго – цели две минути, след като осъзна, че пътува в един от онези омагьосани студени шкафове, които наричаха хладилници, и е силно вероятно да не доживее да стъпи на твърда земя отново. Талашът беше облицовал двете ледени пейки, но не изолираше кой знае колко добре. Елизабет вече едва си усещаше долната част от тялото и зъбите й започваха да потракват, въпреки че се беше увила в наметалото. МакГилиан седеше срещу нея и гребеше, а пък Франк се рееше сред топлия морски въздух над главите им и от време на време изграчваше жизнерадостно. Гад.
– Няма ли да се разтопи в топлата вода? – попита Лизи, за да си отвлече вниманието.
– По някое време – отвърна пиратът. – До седмица, ако не я поддържам с магия.
– Сега поддържате ли я? – и можеше ли да я направи по-малко студена?
– Не, няма нужда.
Лизи подсмръкна и погледна към острова, който бавно приближаваха.
– Не може ли да се ползва магия, за да се движим по-бързо? – попита тогава.
– Може – каза раз ...