Естествено, че не попаднах случайно на тях. Бяха си пуснали обявата в сайт, който следя. Търсеха желаещи да четат собствени произведения. Веднага им пратих мейл. И веднага ми върнаха отговора. Били ме "класирали" за втората възможна неделя. Отидох още на първата, за да видя за какво иде реч.
Мястото се оказа съвсем наблизо. Таня дори беше го посещавала и се съгласи да ме придружи.
Къща като къща. С двор и желязна врата, на която задължително се звъни. Отгоре - почти незабележима за мен табелка. Металната врата се отваря с бръмчене. Стръмни тесни стълби, по които се стига до тясно предверие. Дървен под. Стени с плакати и афиши. Кратко колебание дали да свърнем надясно или да минем през тясна кухничка, в която трима души се суетят около огромна вряща тенджера. Имам чувството, че съм нахлула в дома на непознато семейство. Някой ни кимна към една от вратите, прекосяваме кухнята все пак и по опасно стръмни тесни вити стълби слизаме в мазето.
- За Литературното четене ли сте? - ни попита едн ...