Кейт реши да замине на двуседмична почивка. Беше ù омръзнало от всичко - проблемите в работата, дрязгите с шефа и несполучливата ù връзка
със Антонио. "Антонио" - помисли си тя, и се сети, че днес му беше обещала да се видят. Посегна към телефона и набра номера му. Не след дълго той
вдигна: - Ало, да, кажи, скъпа... - каза той с отегчения си глас. "Искаш ли да излезем?" - попита го тя, надявайки се, че този път няма да я отреже.
Чу се някакво мълчание в слушалката и след това сигнал "свободно". "Ахх, отново ме отряза" - Кейт се почувства ужасно, този път ставаше по-зле и по-зле,
защото той вече не ù отказваше, направо ù затваряше. Тя не издържа, напрежението в нея бушуваше като огън в камина. Нямаше време да премисли това, което правеше,
просто го правеше. Озова се пред вратата му, готова на всичко, за да излязат тази вечер. Бузите ù бяха зачервени, лицето ù издаваше решителност и в същото време
отвътре я беше страх да не го загуби, толкова много държеше на него... Почука на вратата и ...