Понякога се лутам… понякога търся отговори… понякога искам да съм различна… понякога плача… понякога се моля за надежда… понякога не знам дали някой ме обича… понякога искам любов, а понякога я отричам… Замислям се, ако можех да съм когото пожелая, ако можех да избера съдбата си, ако можех за миг да съм друга, различна, променена… каква щях да съм? Ако някой крилат ангел със снежнобяло личице слезе от небесата и ме отведе при мечтите ми, ако ми позволи да се докосна до звездите… бих ли се радвала истински? Ако получа даром най-хубавото от живота, в какво ще се превърна?
Веднъж ме попитаха какво искам от живота и единственото, което отговорих, беше ”Власт”. Може би просто се боя да не остана безлична и незначителна… може би властта е моят начин да съм важна за хората… моят начин да управлявам себе си и постъпките си - просто да имам власт над себе си. Но дали, притежавайки власт, ще запазя себе си? Човекът, който ми зададе въпроса, ми каза: „Е, ето, имаш я властта. Но тази власт не си я постигнала с успехите, нито с постиженията си… постигна я, като се превърна в мой приятел, в човек, на когото мога да споделя всичко и който знам, че винаги ще е зад гърба ми.” Тези думи ме накараха да се замисля дали ако спечеля властта, за която мечтая, няма да изгубя куп по-важни неща, но все пак продължавам да я искам, да се нуждая от нея, защото сякаш надеждата, че ще съм важна за някого, някога ме крепи като личност. Сякаш ако остана обикновен човек, няма да е достатъчно… сякаш ако съм просто човек, който обича, няма да ми стига… сякаш ако нямам власт, няма да съм човек.
© Алекс Todos los derechos reservados