Много, много отдавна, високо в планината живял един старец, чиято мъдрост била известна по целия свят. Идвали при него хора от всички страни. Кой за съвет, кой за лек или билка. Идвали и големци, по важни дела. Всеки носел своя плата, бедният – бедна, богатият – богата. Никого не връщал старецът, с всички разговарял, на всеки помагал, ала плата не вземал. Молел всеки да му даде капка от извора на неговото село или град. Чудели се хората, но такава била волята му.
Дълго живял старецът, но дошло време да си тръгва от белия свят и пратил да повикат тримата му сина.
– Синове мои. Дойде време да отида при дедите си, при тези, от които съм се учил. Дълго живях и събирах човешката мъдрост от всички краища на света. Предавам я на вас, а вие я предайте на синовете си. Върнете я на хората. Само така, събрана, тя ще ги води към добро.
Това казал старецът и се споминал.
Погребали го близо до извора, там на високото, под върха.
Заели се синовете да изпълнят заръката на баща си и влезли в пещерата, ...