НЕДОВЪРШЕНА ПРИКАЗКА ЗА ТЕБЕ
Искаше да ти разкажа приказка, в която да се познаеш. Добре, слушай. Настани се до мене и слушай.
Живяло отдавна, много отдавна, преди два пъти по хиляда години, в онези стари времена, когато истински чудеса, вълшебства и магии още се случвали, едно бедно девойче. Бедно било, но имало добро сърце и било много хубавко. Косите му били с цвят на слама, кожата бяла като мляко, бузите розови като ябълки, а очите - сини като небе в ясен ден. Сираче било девойчето. Баща си не помнело, защото умрял много рано, когато още не било проходило. Живеело само с майка си. Тя работела от сутрин до вечер, за да може да изхранва себе си и детето си. Но от тежката работа и недоимъка се разболяла и един ден също умряла. Момиченцето останало кръгло сираче и трябвало само да се грижи за себе си. Тръгнало от къща на къща, помагало на стопаните в работата - носело вода, метяло, бавело малките им деца, понякога пасяло добитъка. Срещу това получавало храна колкото да не умре от глад. ...