- Здравейте, казвам се Антон Петров.
- Здравей, Тони.
- Питах се как да започна? Сигурно си личи по гласа ми - малко се притеснявам, но в крайна сметка реших да го направя. От седмица чувствам, че най-сетне дойде моментът и аз да разкажа историята си. Мисля, че вече съм в състояние да рискувам.
Деликатен шум, изразяващ безрезервно одобрение, премина през стаята.
- Страхувам се, че ако вмъкна и детайлите ще отнеме много време и затова ще се опитам да ви предложа съкратения вариант. Ако се отегчите или у вас възникне някакъв въпрос, моля ви, прекъснете ме.
- Аз искам да питам нещо - изискано облечена жена, някогашна красавица, загадъчно, стеснително и добронамерено се усмихваше - любовна ли е историята ви? И с нещастен край ли е? Защото, ако е така, ще трябва да си тръгна още сега. Не мисля, че съм готова да я понеса.
Присъстващите, свикнали да долавят наглед незабележимите за обикновения човек детайли на битието, веднага отчетоха ескалацията на онази крехка тъга, извираща от неведнъж ра ...