Студено беше...бррр. И лек ветрец подухваше така, че ми боцкаше бузите. На всичкото отгоре бе тъмно - в 8 вечерта вече отдавна се е смрачило. Трябваше да внимавам къде стъпвам, за да не се подхлъзна в тоя сняг и лед. Добре, че магазинчето на Каваню бе наблизо. Топло, добре осветено, като оазис в пустинята.
Какво ли няма в магазинчето на Каваню! Всичко, което един прегладнял и закъснял купувач може да поиска, стига да си поиска скромни продукти - долнокачествен хляб, чипс и салса, шунка в консерва - та кой ли ги яде тези шунки? Явно има кой - два реда имаше на рафта. Имаше и други продукти. Аз отивах да си купя мляко за сутринта. То тук е по-скъпо, но големия магазин надолу по улицата го затвориха. Всъщност като се замисля Каваню се оказа късметлия. Без конкуренцията на големия магазин все повече хора ще идват да си купуват от надценените му, гадни стокички. Тази вечер в магазина работеше Робърт - синът на собственикът. Един такъв висок, трътлест, с бебешко лице, което винаги ми се вижд ...