4 мин за четене
- Господи, ще ми се пръсне главата! - тя се гмурна под завивката и разкошните ù тициановочервени къдри изписаха странно оплетени йероглифи по възглавницата - Защо ми позволи да пия толкова, знаеш колко зле ми става...
Тя продължи да мърмори, докато не усети неговата неподвижност.
- Хей! Защо така си се втренчил в тавана? Май си още сънен, а аз бърборя, бърборя... Ехо, има ли живот на тази планета?! - погъделичка с устни ухото му. Той не реагира.
- Ама много си особен тази сутрин! Добре де, знам, че снощи се държах ужасно! И сега... заради онзи русия здравеняк се мусиш, нали?
- Не.
- Ти го видя, абсолютен ръб! Просто бяхме пийнали малко повече, потанцувахме... е, да, той... вярно, беше доста невъздържан. Ама той кой не беше... Ти например не се ли сваляше с онази русата мацка с убийствения маникюр, дето цяла вечер те зяпаше?
- Не. Не се свалях.
- Охххх! Ама честно ти казвам, това просто не може да е моята глава, боли като за последно! Котенце, ще направиш ли по едно зверски силно кафе?! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse