Неизказано
Помниш ли как се запознахме?
Винаги се усмихвам, когато спомените ме върнат към това... Съзнанието ми беше изпълнено с чувство на еуфория, защото те усетих. В този момент! Усетих всяко потрепване на сърцето, подсказващо ми колко много всъщност си ми липсвал... Точно ти! Тръпката от непознатото беше опияняваща. Всяка моя частица се стремеше към теб. Минутите се изплъзваха неусетно... времето нямаше значение. Ти беше всичко, което съм търсила някога. Толкова истинско и толкова хармонично. Неизвестността беше като започната и недовършена песен, проехтяла над смълчаните ми чувства... Твърде дълго таени, там някъде... надълбоко. Толкова много се промених, че започнах често да поглеждам в огледалото и да се питам - Това ли съм всъщност аз? Къде изчезна жената, която се криеше дори от себе си?! Всичко беше бездиханно, красиво... непознато... И друг път съм се влюбвала... И всяка тръпка, всяко последвало изживяване беше по-силно, по-истинско от предходното. Наистина бях объркана. Исках те неистово и това ме правеше колкото щастлива, толкова и нещастна. Не можех да те имам. Беше от тези, забранените плодове. Всяка хапка беше сладка и не можех, не исках да спирам да опитвам... Не исках да спазвам граници. Не усещах кога е предела... Просто те живеех. Всеки път, когато те виждах, проплаквах от щастие. Часовникът спираше и аз потъвах във очите ти, които ме гледаха с такова обожание. Припомнях си всяка една секунда, прекарана с теб. Целувките, ласките, въздишките, изригнали вулканично от екстаза, докато се любим. Шептящото и ненаситното желание да се слеем в едно и никога да не се разделяме... Чувството да си обичан... Винаги съм мислела, че е по-добре да те обичат, отколкото да обичаш, но сега беше различно. Раздавах обич и я получавах и никой, никой не можеше да ми отнеме това.
Освен ти...
Моментът на тъгата. На недостатъчната удовлетвореност от това, което имаш. Моментът на страха, че обичаш прекалено силно. Моментът, в който осъзнаваш, че не можеш да дишаш без човека до себе си.
И изходът е един...
Просто да си тръгнеш. Без дума... Без "Сбогом"... Убийствено е! Чувството на неизказаност, на неискреност започва да обзема всяко кътче в теб. Всяка твоя фибра крещи, от незададените въпроси... не получените отговори. Боли! Толкова много боли! Как можеш да завърнеш нещо, което е отминало? Как можеш да забравиш? Как трябва да живееш, без да можеш да кажеш на някого какво е в душата ти? Колко пуста е тя... Колко голяма е празнотата... И колко са безсънните нощи, прекарани в броене на звезди. Как се улавят миговете, които си раздал на някого? Как можеш да ги върнеш към себе си, за да се почувстваш отново като едно цяло. Защо винаги търсим свободата си, след като сме толкова самотни? Защо бягаме от щастието си и не стискаме шепи, когато усетим, че изтича между пръстите ни? Как трябва да оценим това, което имаме? Обичаме, любим, изричаме вълшебни думи... А после... какво става с нас? Попълваме графата със спомени, от които проливаме безспирно сълзите си, докато очите не пресъхнат. Къде са спомените, от които се усмихваме? И така живеем... Все едно нищо не се е случило. Все едно всичко е било нещо преходно... Като изгрева, който умира със залеза. Но ще има друг изгрев, друг ден...
А ние?
Ние сме сами...
© Кремена Стоева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Думите значат много...
Благодаря! -
Към лирическата: След всеки залез винаги идва изгрев... нов изгрев, по-красив от предния!!!
Прекрасна тирада!
Креми!!! -
Прекрасно е, че си го изживяла все пак! Хубаво пишеш, Креми!!!
-
Защо ли съм го пропуснала....Ох,Креми,Креми...
-
Усетих всичко...тъжната ти изповед...като малко, красиво писмо до теб самата...
-
Щеше ли да е толкова сладък този плод, ако беше "разрешен"?...
Защо я срещаме (онази - липсващата част от нашето цяло) винаги в неподходящия момент?...
може би... това е животът... едно неспиращо търсене... на изгреви...
Поздравявам те! -
Защо бягаме от щастието си и не стискаме шепи, когато усетим, че изтича между пръстите ни? Как трябва да оценим това, което имаме? Обичаме, любим, изричаме вълшебни думи... А после... какво става с нас?
...
Хм... Да...!
Така е!
Гушкам те! -
Благодаря ви!
-
Креми, пишеш много хубаво... Поздрави!
-
Не знам какво да кажа...! Само човек който го е преживял може да знае какво означава ,,забранения плод''. А след едно такова преживяване, след залеза, когато дойде следващия изгрев, след години..., си даваш сметка, че все пак е по добре да обичат само теб, от колкото да обичаш сам!
Бъркаш в дълбоки рани, Креми!
...но си струва!
Прегръщам те, миличка! -
„Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага, с които небесата даряват хората. ... Задълженията да се отплатиш за направените ти благодеяния и милости са вериги, които пречат на духа да бъде свободен.“......аз бих добавил,че само този който дава без да иска нещо може да е свободен,но не съм срещнал такъв
)...но копнежа да се докоснеш до вълшебното и после да си свободен от желанието да го глътнеш е човещинка..Да живее следващото ! -
Какво е значението, кое умира първо, след като умира. Въпреки всичко, те се раждат отново, нали? Всеки ден...
Зинка... ти също знаеш отговора! Бих го изживяла, отново и отново...
Благодаря на всички!!! Трогната съм... -
усетих го в себе си,докато четях очите ми се навлажниха,в гърлото си имах бучка,страхотно е браво че успяваш да докоснеш душите и сетивата на хората
-
"Просто те живеех"... Много ми хареса.Цялото, но това заседна в съзнанието ми и ме накара да почувствам думите, да ги усетя в сърцето си. Благодаря ти за това усещане!
-
Макар да е тъжно,то е много,много красиво!Четох го със затаен дъх!
-
Забранените неща, защо са толкова сладки, скъпа?!
Граби от животът, да не те ограби той!
Прегръщам те! -
Сантиментално, да... Но това са нещата от живота, нали?
Благодаря! -
Толкова тъжно и сантиментално...
Поздравления!!
Кураж! -
Защо когато обичаме трябва да се съобразяваме с правила, време...
Отдай се на чувствата си, изживей мига си!!!
Поздравления, Креми!!! -
Креми...
Преди всичко поздравления за разказа, не бях чела други от теб...!!!
А, относно написаното..., изключително дълбоко емоционално!!!
Докосна ме! Усетих...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Поздрави!Много дълбоко ме докосна!