Здравей, безименна,
Пиша ти, забравих защо, не е важно. Намери ли луната? Тази нощ гледах звездите, видях твоите очи и две-три захвърлени усмивки - връщам ти ги! Опитах се да си спомня коя си, не те намерих! В душата днес вали ли (когато плачеш)? При мен е буря от настръхнали снежинки, пък нали е лято. Исках да ти пиша, за да не ме виждаш, нищо че не те запомням! Казах му да спре, казах му, то пак стене, глупаво сърце! Сякаш може и да те усети. Забравих да те питам - Как си? (банален въпрос, изтривам го) Позволи ми да ти разкажа колко си важна за мен, но не във драма, не във стих, не знам в какво, разказ просто, поредното писмо (този път ти го изпращам).
Когато те видях, казах на очите си да спрат да гледат. Когато чух гласа ти, исках да съм глух. Не си различна, не, и скучна си, и глуповата дори. С думи - не ме плени. Купи ме, да, да, купи ме, с една запалка, помниш ли. Не, едва ли, глупав детайл. Поисках ти огънче, ти запали пожар, казах ти, банално е. Не си говорихме, или всъщност н ...