НЕИЗПРАТЕНОТО ПИСМО
Докато изчаквах приятеля си да се облече, за да излезем на разходка из града, намерих върху бюрото му едно недовършено писмо. В него пишеше следното:
"И понеже не можем да бъдем заедно сега, скъпа, пиша ти това писмо и мисля за теб. Отчаян съм, че в този красив зимен ден не можем да изживеем щастието да сме един до друг. Надявам се написаните в писмото думи да не ми позволят да изпадна в отчаяние, да заглушат нашествието на тъжните мисли. Искам за пореден път да те уверя, че любовта ми към тебе е все така ненакърнена, въпреки продължителната раздяла. Преживяното с теб е най-хубавото нещо, което ми се е случвало. Ти си моята светлина. Чрез любовта си вървях напред и в работата си. Заобичах целия свят, както никога преди не съм го обичал. Добре, че имам поезията си. Без нея любовта би останала недоизказана, недоразбрана и необяснена. С изкуството, чийто подтик е любовта, се събуждат скритите сили в човека, вдъхновението му, събужда се усетът му за красивото и възвишен ...