Живот, ха, нещо толкова забавно и смешно, че чак и трагично. А къде съм аз в целия този цирк, там някъде, на дъното? Крещя, викам, но няма кой да ме чуе, явно никой не споделя мнението ми. Опитвам се да направя нещо, смислено, нещо, което ще остане, но всички ме отминават. Или ги е страх да започнат нещо ново и да кажат майната му на всичко, аз искам да бъда, или просто ги мързи и не им се занимава, не знам. Направо ми е жал за тях и не затова, че не искат да тръгнат с мен, а защото нямат мечти, нямат за какво да се борят. Интересуват се от повърхностни чувства и създават повърхностен свят. Къде са им мечтите, целите, амбицията и защо не ги следват, защо нямат принципи? Само аз ли мисля така? Те ме критикуват, тъпчат, не признават мнението ми, което за разлика от тях имам. Кои са те, тези, които се оставят на течението и нищо не ги интересува. Те са навсякъде, като паразити, те живеят във всеки един човек, въпрос на избор е дали ще им се подадеш да се влачиш, или ще се бориш за нещо по-добро.
Раберете, че бъдещето, миналото, настоящето и всичко останало зависи единствено от нас самите, не от държавата или от някой друг. Аз съм и искам да направя нещо, за да променя нещата, независимо дали ще срещна подкрепа или не, и няма да го правя само на приказки, ще търся начини и ще ги изпълнявам, защото всеки един човек може да промени света, стига да иска, да има желание, да се бори. Любов, но не толкова проста, любов към борбата, към мечтите и към целите. Това е моята любов, моят бог и всичко останало и не може да бъде заместено от никой друг. Болката, самотата, няма ги, превърнаха се в сила, кураж, в упорство. Излезте, огледайте се добре и помислете в какъв свят живеем, егоистичен, фалшив. Всички говорят лъжи и никой не иска да изрече истината на глас. Никой не иска да поеме отговорност за своите постъпки и винаги търси вината в другия. Хората страдат от изкуствени чувства, защото ги е страх от истинските. Красота!
© Лапето Todos los derechos reservados