Знаеш ли какво се случва, когато нечий аромат свържеш с даден момент от живота си? Случвало ли ти се е познатият мирис да те отведе на именно онова място, на което заприличваш на себе си повече от всякога?
Ясно си спомням този момент и прекрасно си спомням как се чувствах тогава. Дори не трябва да затварям очи, за да отида, където и да било. Когато не сме заедно я виждам също толкова ясно както, когато сме заедно; сетивата ми се изострят по абсолютно същия начин (устата ми пресъхва, сърцето ми забива ускорено, очите и душата ми я търсят), и някъде там, сред тълпата, Съдбата ни среща.
Никога не съм вярвала в Съдбата (в по - висши сили, да, но не и в нея). Тя обаче, явно, вярва в мен и коренно промени посоката на вятъра в живота ми. Търсех всякакви логични обяснения, но така и не намирах такива. Единственото логично и смислено нещо, което откривах в този изключително сив, еднакъв, безличен, и забързано-затъпял свят беше Тя.
Увита в новото одеало, прилежно напъхано в новите чаршафи, я чаках да позвъни на вратата на новия ми апартамент. В него всичко беше ново, с изключение на протърканата кафеникава секция, която беше в тон само с масичката, но не отиваше на черния диван. Кой го интересуваше протърканата секция? И как от Съдбата стигнах до нещо, което не беше в тон с дивана?!
Мислите ми се разбунтуваха...
Дните се нижеха един след друг, дразнещо забързани или умопомрачително забавени, но винаги бяха пропити с аромата на нейния парфюм, който неусетно, някак си, се превърна в моя (най - любимият ми мирис в целия свят).
Въпросите се блъскаха в главата ми: откъде се появи? Как и защо нахлу в живота ми? Аз ли съм? Защо съм? Две пасващи си и допълващи се парченца от пъзел ли сме? ... Въпроси, които държаха съзнанието ми будно, когато бях без нея и утихваха, когато бях в прегръдките й.
Винаги става така - след всяка среща с нея мислите ми, подобно на ято, отлитат. И сякаш аз съм Югът, към който отлитат. И това, което ми носят са лист хартия, химикал, мисли за нея и... Нейният (моят) парфюм.
Но как бих могла да я затворя в един парфюм или в няколко реда? Как бих могла да я огранича между две запетаи или едно многоточие?! Не бих могла, защото това би означавало да погубя себе си погубвайки същността й, а това е немислимо и би било непростимо!
Тя... Тя е свобода!!!

Послепис: Песента ни има нужда от мелодия, за да бъде пята и само Ти, и Аз знаем как се прави музика