Нощта беше кошмарна. В главата ми беше пълен хаос. Страхът се беше просмукал у мен и в съня ми. Събудих се рано сутринта напълно объркана от луди сънища. Дълго стоях под душа и се надявах всичко да съм отмила. Тръгнах към службата, но после ми хрумна да мина през църквата.
В църковният двор ме посрещнаха вековни чинари, отрупани със зеленина. В градинката се кипреха червени, жълти и бели лалета. Иглика на туфи грабваха окото. Пролетта се беше развъртяла във феерия от цветове. Не беше време за умиране… - това ми мина като бърза мисъл през главата.
Защо се сещам за Бог само в тежки моменти? Дали ще ми помогне в молитвата към Него? Защо само когато съм отчаяна искам Бог да помогне? Задавах си въпроси и ме хвана срам… сконфузих се, че е нахално да искам благоволение…Вярвам в Бог, но ходя рядко в храма. Не съм ревностна християнка…Но вярвам, че Той може да помогне / когато иска /… и че всичко е драснато от него…
Влязох в предверието на църквата. Една старица ми продаде свещи. Застанах пред ...