Нели
е кобила. По-точно Недялка, така я наричат възрастните, но децата ù казваме гальовно – Нели!
Дядо твърди:
- Откак се помня все сме имали кон и все за мелез сме оставяли женско и все са били Недялки… С прабабата на тая изкарах цялата война като кавалерист… Свикнали сме с т’ва име - що да го сменяме...
Привечер, по тъмно, двама мъже от друго село си говорят нещо с баща ми, а той чеше с железния гребен гривата на Нели и я потупва по гърба. Ония я оглеждат отвсякъде, татко й отворя уста, единият се завря да й гледа зъбите, после си стискат ръце…
Тичам при баба:
- Бабо, тия хора к’ви са?...
- Няк’ви от селата срещу Марица, търсят кобила за продан!...
- Ми, ние нямаме кобила за продан!...
- Нямаме, чедо, ама така е дошла дюнята, че трябва да я махаме, иначе ни я вземат без пари…
- Кой ни я взема!...
- Държавата, чедо, държавата… Тия хаирсъзи всичко ще ни вземат, голи и боси ше тръгнем… ...