Ненормален сред нормалните
Блокът ни е като предназначен за военни. Сив, свит, скрит така, че врагът не може да го открие сред подобните му архитектурни аборти. Обаче в него живеят не военните, а ние – нормалните. Имаме по гараж за всеки. Но колите паркираме де намерим. Защото гаражите сме дали за магазини. Пък наоколо ни само едни тесни улички… Налага се бая да въртиш, докато паркираш. Оня ден бай Митьо се върнал вечерта от работа и обикалял, обикалял, за да намери място… Намерил, паркирал, изпушил една цигара и тръгнал за работа. Време било. Иначе има подход към катаджиите. Ходихме до село веднъж с него. И ни спира един:
– Бе, ти знаеш ли с кого си имаш работа? – вика му бай Мильо и вади снимка. – Те това сме аз и жената… А това е жената с колежката си!
– И кво? – звери се оня.
– Това пък е колежката на жена ми с брат си – вади други снимки бай Митьо. – А тук е брат й с гаджето си. То е племенница на министър Иванов. А тук министър Иванов е с вашия министър… Ясно ли е?
Иначе, бай Митьо е екологично мислещ. Все си купува коли девета ръка – за дребни суми. И екологично чисти – изгниват напълно за две лета.
В кооперацията обикновено е тихо. Само понякога се разнасят домашни крясъци като оня ден. От третия етаж, дето живее оная, полуглухата Пена. Тропа мъж на вратата и вика:
– Отвори ма, глупачке!
– Няма да ти отворя! Пияница! Що се омъжих за тебе…
– Отвори, ма! Колко пъти да ти обяснявам, че съм от преброяването…
Подобни сцени се разиграват обикновено и при комшията Иван. Пиян е от сутринта. Питам го защо, а той обяснява:
– Няма да ходя на работа незакусвал, я!
До него е Мишо. Той си е жив терминатор. От бракуваните. Метър и петдесет в цял ръст. Но със самочувствие… Твърди, че в жилите му тече синя кръв. Но си е просто далтоник. Иначе е смел. Живее на най-страшното място в града – у дома си. Неговото гостоприемство се базира на кредото: „Ако ти си по-силен – моят дом е твой дом!“.
Под тях вегетира семейство ходещи чирози. Само кучето им едва си премята сланините. Така е – в дом, където жената не умее да готви, кучето е винаги тлъсто.
На тоя етаж е и баба Мара. Навършва 153 години вече. И оня ден се разкрещя в банката – правеше последна вноска по ипотеката:
– Провървя ви, гадове, устисках!
Над нея е ерген Кольо. Не му се нравят съвременните девойки, ама хич. Оная вечер го гледам – изправил се пиян-залян до едно дърво, облива го с вторична бира, а по улицата минава момиче в минижуп. И Кольо, възмутен от облеклото й, се извърна и вика:
– Мама му стара, развалиха младежта, ей!
Иначе е примерно-религиозен. Чете дори „Плейбой“ в църковен вариант – само текст.
Имаме мома за него, ама той не я иска. Мимето от пети апартамент. И тя има проблем в живота – не харесва пиещи мъже, а пък се харесва само на пияни.
Та все нормални хора сме в нашия блок. Само аз се водя ненормален! Не ви разказвам много за мен, защото творчеството ми се следи не само от данъчните. Както биха написали в полицейски протокол: „Пострадалият е български гражданин. Други следи от насилие няма“. Имам голяма библиотека, купувам си вестници и списания, гледам класически филми, слушам симфонична музика, ходя на изложби и театър…
Бе, ненормален! Срам за блока ни!
© Георги Коновски Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря, Страннико!
-
Отделен блок с охрана - за всеки случай...
Благодаря, Елена! -
Панелна идилия... А да си нормален е лесно, ама тук сме май само от ненормалните и на нас ни трябва отделен блок
-
Благодаря, ЛиаНик!
А място няма - мнозинството на света е от нормалните... -
С този английски хумор, щеше чак да ме разплачеш от толкова нормалност.Добре, че поне един от всите е малко чалнат. Има ли място в тази кооперация за още няколко ненормални, че направо да се местя и аз. Поздрави от мен Георги,продължавай все така да ни радваш.
-
Благодаря, Иржи! Благодаря, Надя!
Аз коментирам най-вече поезията - защото не разбирам нищо от нея и се изказвам само, когато нещо ми хареса. А иначе... Разказвам си като на маса. При това след третата чашка. Това е методът ми...
А хората в панелките и кооперациите, в къщите и вилите са си нормални. С две основни цели - да оцелеят и се размножават... -
Разсмя ме! Когато ни отчуждиха къщата, 17 години живяхме в панелна гарсониера. Само за протокола- и аз бях от ненормалните.На едва прохождащата чалга отвръщах със залепени до стената колони на грамофон "Респром" и двоен албум на Висоцки, до дупка (след като три нощи осъмвах с книга в банята, в гръмогласната компания на Радка-пиратка).
-
До сега не бях те чела,Георги,макар,че по коментарните полета често те виждаж....Не знам защо съм отминавала,но сега съм удивена,да си призная....Ама ти пишеш страхотно,не се разпростираш на дълго и широко,тук си използвал познат житейски етюд,представен по доста забавен начин....Аз съм в същия жанр,само,че стихотворен и мислех,че ще се отегчавам като чета проза,но не....Ще продължавам да те чета!
-
Благодаря, Мариана! Така е - човек е вселена. И трябват милиарди писатели, за да опишат тия вселени...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
