26 may 2010, 10:19

Необяснимото 

  Prosa » Relatos
860 0 0
2 мин за четене
НЕОБЯСНИМОТО
В падащата прохлада на лятната вечер Борис спря при съседа си, за да разменят по някоя дума. След като взаимно се оплакаха от горещината на отминалия ден, съседът смени темата и каза:
- Трябва по-често да се молим на Бог за здраве и благополучие.
- Аз не съм много вярващ. Търси и ще намериш Бога, ми казват. Цял живот се стремих да го открия, но никъде не го открих, Борисе.
На тези думи Борис отвърна:
- Не си направил лошо, като си го търсил. Ти съжаляваш ли за това, че си го търсил?
- Съжалявам, че не го открих, не защото съм го търсил.
- Може би не си търсил както трябва?
- То пък да не би някой да знае как трябва? - отвърна на въпроса с въпрос, съседът.
- Може би не си го търсил където трябва.
- Никой не знае къде и как трябва. Ти можеш ли да ми кажеш, Борка? Ако това се знаеше, нямаше да има невярващи.
- Прав си. Много трудно е да се каже. Всеки го открива на различно място, само негово си и по различен начин. Твоя трябва ти да си го намериш. Няма кой друг да я свърши т ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Хаджидимитров Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??