Отворих очи и изплувах бавно от мъглата. Над мен един бял таван. Надигнах се леко и видях една жена в бяло. Колко време ли загубих? Тогава се сетих, че тръгнах към ветеринарна амбулатория.
– Е, май дойдохте в съзнание. Обработих Ви раната, заших я и сега сте чисто нов. Сложих и инжекция за тетанус. Звяр Ви е нападнал? Чудех се какво да Ви правя, едва Ви издърпахме с помощника ми тук…
– Докторке, благодаря. Да. Един звяр ме захапа, ама повече няма да ме доближи. Благодаря Ви! Колко Ви дължа?
– 200 долара. Полежете още малко.
Станах, извадих 500 долара и ги подадох на жената. Тя беше около тридесетгодишна, с вдигната тъмна коса и бяло лице. На баджа и пишеше Стела Фрийман. Жената изкара двеста долара и ми ги подаде.
– Не , доктор Фрийман. Не ми връщайте. Благодаря още веднъж.
– Тогава ще Ви дам медикаменти да си смените превръзката.
– Това е ок. Благодаря.
Тя се извърна към шкафа и извади бинт, лепенки, мехлем, кислородна вода. Сложи ги в един плик и ми ги подаде.
– Макар, че не лекувам ...