7
Следващите няколко дни всичко вървеше спокойно. Преди 3 месеца бях започнала официално работа в един рехабилитационен център и все още свиквах с усещането да ме наричат „докторке“. Като изключим факта, че нито бях „докторка“, нито приличах на такава, си беше доста приятно. Удовлетворението, което изпитвах виждайки как пациентите се възстановяваха пред очите ми и благодарността в погледите им бяха просто безценни. Никога в живота си не бях и предполагала как ще се развие животът ми. Не ми беше и минавало през ума, че някой ден ще започна работа на подобно място. Нито пък, че ще съм толкова щастлива да помагам на хората по такъв начин, но както вече споменах, бях притисната от обстоятелствата. Дори смело мога да кажа „Обичам работата си“! За разлика от шефа си – 66 годишна пенсионирана учителка, която по мое мнение нямаше ни най-малка представа как да ръководи подобно здравно заведение. Тази жена беше, като Цербер, застанал на адските порти, готов да смачка всичко изпречило се на пътя ...