И аз се смея над сърцето си – и изпълнявам волята му....
Йохан Волфганг Гьоте
През девет царства в десето живеел малък принц. Той притежавал неповторима красота. Косите му имали сребристият цвят на сияйната луна, а очите - синевата на небето.
- Сине, ти си пълно копие на майка си – Сияйната Луна. Тя се върна в своя свят, но винаги ще бди с любов над теб.
- Знам татко. И аз я обичам. – отговаряло гордо момчето.
Изминали години. Принцът възмъжал и дошло време да се задоми. Стичали се в двореца посланици от различни кралства. Всяка принцеса мечтаела да стане негова съпруга.
- Не проявявам интерес. Много е грозна. – отсичал рязко принца. Не желаел да се покори на бащината воля и да си избере обикновена царска дъщеря.
- Искам моята съпруга да е с подходящо потекло. Трябва да е дъщеря на Слънцето.
- Сине, ти не знаеш какво искаш. Такава принцеса не съществува. – отговарял изненадан владетелят.
- Друга не желая. – упорствал непокорният принц и отивал на лов.
Това било любимото му занимание. В ...