НЕПОСТИЖИМО НЕЖЕН И МЪЖЕСТВЕН
(По повод 124 години от рождението на Димчо Дебелянов и като отговор на статията на Васил Лазаров “Димчо Дебелянов - на бога най-светлия син” - http://vasilstihovebg.blogspot.com/2010/08/blog-post.html)
Християнство и поезия! И като пример за християнски поет - Димчо Дебелянов!
Във всяко стихотворение на религиозната, християнската поезия, и дори във всеки ред, има “Бога славим! Бога хвалим! Бога молим! Господи, помилуй!” Така е и в медиите преди Великден, а особено преди Коледа. Така е и във всеки сборник с поезия от преди възраждането – прочее тогава сборници с поезия не е имало, имало е само молитвеници!
Но нима Димчо Дебелянов е набожен, смирен, “християнски” поет? Кое би дало основание на някого да твърди такова нещо? Това, че в стихотворението му “Скрити вопли” (“Да се завърнеш в бащината къща ...”) има такива редове ли:
“Смирено влязал в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шепнеш плахи думи в тишината,
впил морен поглед в старата ико ...