Прозорец на Овертон… Известна система за прокарване на неестествени идеи. Отваря се постепенно, внушава се внимателно, стига до абсурден, но логичен резултат в мисленето…
Използва се отдавна, а напоследък – редовно.
Например… Да, вземам един антихуманен, нецивилизационен, безкрайно отвратителен за нормалния човек, експеримент, постепенно преминаващ в реалност.
Стъпка първа: обяснението, че човечеството се увеличава, а изхранването се усложнява.
Което е странно за някои хора и даже цели региони по света, преживяващи някак си и днес с това, с което са оцелявали дедите им. Напомням – Африка, Централна Азия…
Но – на останалите, цивилизованите, се обяснява: скоро храната свършва. Защото стават много всякаквите там… Там и тук…
Твърдението се възприема и става аксиома.
Стъпка втора: налага се да не сме гурмета, а да се храним с всичко подходящо. Всичко, съдържащо полезни за организма вещества.
Пример. Студентска сбирка. В 4 заранта свършва мезето. Пиене има, ама на голо… Не е студентка, нали?
Букетът карамфили, поднесен на рожденика, набързо става на салата. На сутринта никой не помни /а и не ще да помни!/ вкуса й. Но… Станало е мезе…
Така че…
Ето ви природна храна – насекоми, червеи…
Бррр…
То това – отначало. Ама като огладнее човек… И готвено от жена си приема…
Значи – може и с нови природни манджи…
Стъпка трета…
Стъпка четвърта…
Финална – канибализмът е полезно нещо. Хем има природосъобразна храна, хем ти е под ръка, хем излишните хора изчезват. При това донасяйки някаква полза…
Гадно? Нецивилизовано? Нехуманно?
Вече си увиснал през прозореца на Овертон и си приел внушенията…
П.П. Така се провеждат модерните промивки на мозъчните остатъци. И се води, примерно, до русофобията. Забрана на различно мнение /блокираш читатели, та да изригваш волно войнствеността на неслужилия/, възпяване на нацистите, рушене на паметници, война с оръжие срещу мисленето… И лицемерни въздишки по мира, докато драскаш сантамоникски войнствени елементарщини край созополския бряг…
Постепенно, постепенно – и български нацист става интернационален глупак…
© Георги Коновски Todos los derechos reservados