След първото писмо…
Писмо!?! Какво писмо, по дяволите? Нали поне трябва да започва с обръщение! Поне това, нали? А аз как да те наричам: Господине, колега, приятелю, любими… Ти не си нищо от това и в същото време всичкото накуп. Объркващо е. Точно толкова объркващо, колкото в онзи първи миг. Нали вече ти разказах? И все пак, нека поне ти кажа здравей!
Здравей, …………….
Как си днес? Все още ли си затрупан с работа?
Аз съм добре, много по-добре особено след първото писмо. Бях искрена, най-вече със себе си. Никога, до вчера, не си признах, че изпитах слабост, влечение. Нали ни учеха да бъдем силни, да не се поддаваме на емоция, да бъдем празни. Изплаших се от новите и непознати стихии, разразили се в мен. Та нали бях адвокат, професионалист, безпристрастен, безскрупулен, безчувствен, чужд за хорска молба, непреклонен пред сълзи, несломим пред чуждо нещастие, бездушен. Да, именно това трябваше да бъда, тяло лишено от сърдечни пристрастия, разум лишен от милост.
Ти беше врагът, който трябва д ...