Той дъвчеше бавно, за да може да се наслади на вкуса напълно. Тази прекрасна смеска от черен, бял шоколад и лешник бе направо опияняваща. Толкова сладко, колкото и горчиво, колкото хрупкаво... блаженство. Взе хартийката и започна бавно да я прегъва. Квадратната фигура сви през средата, от нея се получи триъгълник, от триъгълника свит през средата, се получи по-малък триъгълник, а от него още по-малък. Не по-голям от сантиметър и половина, ПЕРФЕКТНО! Това беше непукистко листче, то му помагаше да спре да мисли, пращаше го далеч от проблемите. Започна да върти листчето бавно из пръстите си. Всяка секунда, през която той го въртеше, мислите отиваха все и все по-далеч. Спокоен, релаксиран. Нищо не можеше да му попречи, но.... мислите се завърнаха, той се спря за няколко секунди и неволно изпусна листчето. То цопна в локвата под него и започна да плава по повърхността. Той се присегна, взе го и докато го вдигаше, няколко капки алена кръв започнаха да падат от него. Във всяка една от тези ка ...