НЕРВНА КРИЗА


ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:


* БОРЯНА - на около 40 години. Майка с две деца, типична домакиня.
* ВАЛЕРИ - съпругът й. На около 40 години. Стои завързан и със запушена уста, заключен в килера от жена си.
* АНА - дъщеря им. На 16 години. Ученичка. Хубаво момиче.
* СВЕТЛЬО - синът им. На 12 години. Играе по цял ден навън.
* СЪСЕДКАТА - на 45, досадна домакиня, иска разни неща от Боряна и я занимава с проблемите си.
* ПЕТЯ - приятелка на Боряна.
* ПАВЕЛ - приятел на Валери.

Действието се развива в кухня в обикновена къща. Маса с 4 стола. Шкафове. Саксии с цветя. Хладилник и печка. На хладилника има бели листчета, химикалка и магнит. На масата има ваза с цветя и шарена покривка. Празни чинии, прибори за хранене. Един хляб. Нож. Безалкохолна напитка. Чаши за 4 души. Едната чаша е пълна с вода, останалите са празни. Бутилка с вода.

Сутрин е. На земята има дебело въже и голяма ролка хартиено тиксо. На стената е подпряна метла. До нея има парцал за чистене. Масичка с телефон.

Чува се хлопане.

(Влиза БОРЯНА. Носи тиган с пържени яйца и с една лъжица започва да ги слага по чиниите. Изведнъж се чува гласът на СЪСЕДКАТА.)

СЪСЕДКАТА: Боряно, да имаш червен пипер да ми дадеш, че няма какво да тура у гозбата.

(БОРЯНА се паникьосва. Започва да търси пипер по шкафовете. Изведнъж вижда въжето и тиксото на земята и го взима. Хвърля го в един шкаф.)

СЪСЕДКАТА: Ало, Боряно, ма, тука ли си, ма?

БОРЯНА: Идвам. Чакай, че съм гола, къпах се сега.

СЪСЕДКАТА: Е, па много рано се къпеш, ма.

БОРЯНА: Рано, късно, това е положението.

СЪСЕДКАТА: Айде, обличай се и ще ти казвам клюки.

БОРЯНА: Идвам, идвам. Потрай малко.

СЪСЕДКАТА: Айде, че ще ми загори бобът, ма!

БОРЯНА: Идвам!

(БОРЯНА отива и й отваря. Влиза СЪСЕДКАТА, облечена е в пеньоар и престилка, домашни чехли и терлици.)

СЪСЕДКАТА: Ще ми даваш ли пипер?
БОРЯНА: Ще ти давам. Чакай малко.

(Отваря кутия с пипер и й сипва в една салфетка)

СЪСЕДКА: Ей, добре, че си ти, значи!

(Прегръща я)

БОРЯНА: Айде, няма за какво.

СЪСЕДКА: Да ти кажа сега клюката.

БОРЯНА: Давай.

СЪСЕДКАТА: Синът ми ще се жени!

БОРЯНА: О, браво! Радвам се. Това е много хубаво! (с ирония)

СЪСЕДКАТА: Ма, как ще е хубаво, ма!? Той е на 18 години, ма. Направил бебе на една. Ама тя грозна. Ама грозна, та чак противна. Една с мазна коса, с пъпки по лицето. Пък носът й крив. Устата й… все едно е лапала цял живот!

БОРЯНА: Какво е лапала?

СЪСЕДКАТА: Е, как какво, ма?

БОРЯНА: А, ясно.

СЪСЕДКА: Пасти, ма, пасти! Та така... И се чудя какво да правя. Животеца ми отровиха.
БОРЯНА: Ами, кога ще се женят?

СЪСЕДКА: Ми другата седмица. Ама, аз го питам Пламен защо ще се жени, той и той не знае. Ми как ще знае, като е на 18, ма! Ма кажи ми какво да правя, ма! Ще се самоубия!

БОРЯНА: Какво да ти кажа. Те, младите, си знаят. Остави ги да правят както си искат. Те да не са малки. Нали е на 18. Пълнолетен е вече. Остави го.

СЪСЕДКА: Ох, заминавам, че бобът ми ще изкипи.

БОРЯНА: Хайде. И не се ядосвай за глупости. Ще се оправи всичко.

СЪСЕДКА: Айде. После ще дойда да те видя. (излиза)

БОРЯНА: Само тая ми беше притрябвала! Аман от нейните глупости и клюки. Ми, писна ми вече. То да не е за първи и втори път. Всеки ден идва да ме занимава с простотии.

(Чува се хлопане)

БОРЯНА: Потрай, бе!

(Излиза от сцената. После се връща и влачи мъжа си по земята. ВАЛЕРИ е завързан здраво с въже. На устата си има лента тиксо. БОРЯНА му маха тиксото.)

ВАЛЕРИ: Заклевам се, че ако не ме пуснеш, ще съжаляваш цял живот!

БОРЯНА: Докато не ми кажеш къде са парите, няма да си мръдна пръста да те развържа. Ясно ли ти е?

ВАЛЕРИ: За какво са ти парите?

БОРЯНА: Казах ти, че ми трябват! И не ми задавай въпроси.

ВАЛЕРИ: Ти си откачена курва!

БОРЯНА: Не си мисли, че ме ядосваш, като ми говориш простотии.

ВАЛЕРИ: Не са простотии. Истини са!

(БОРЯНА му удря шамар)

ВАЛЕРИ: Ще си платиш за това!

(Чуват се стъпки. АНА се е събудила току-що и слиза от горният етаж. Тя е на 18, слаба, по пижама и чехли)

АНА: Мамо, къде си?
БОРЯНА: В кухнята съм. Не влизай, че има една голяяяма хлебарка на пода! Чакай да я разкарам. (Тръгва да бута ВАЛЕРИ към килера.)

АНА: Не ме е страх от хлебарки. Влизам!

БОРЯНА: Чакай! Счупих вазата с цветята и подът е мокър. Не влизай още! Ей сега идвам.
(Паникьосва се. Слага тиксото на устата на ВАЛЕРИ и го търкулва към килера. После взима парцала и чупи вазата в земята. За да намокри повече, взима чашата с водата и я излива. Започва да бърше пода и да събира стъкла.)

БОРЯНА: Айде влизай!

(АНА влиза)

АНА: Какво си направила?

БОРЯНА: Ми не виждаш ли?

АНА: Абе, мамо, тая ваза татко ти я подари преди 2 години за годишнината от брака ви. И ти пък взе, че я счупи.
БОРЯНА: Знам, знам. Ама какво да направя. Внимавай да не се порежеш на някое стъкло. Аз уж ги пометох, ама може да е останало някое парче на земята.

АНА: Татко къде е?

БОРЯНА: Не е станал още. Снощи се прибра посред нощ, че неговият колега закъснял за работа и нямало кой да го замести. Нямало е кой да охранява гаражите. И се прибра към 3 през нощта.

АНА: Нека спи тогава.

БОРЯНА: Да. Да си почива там. (вика към килера) Да вземе да почине дано!

АНА: Какво!?

БОРЯНА: Ааа, нищо – нищо!

АНА: Какво ще закусваме?

БОРЯНА: Яйца съм пържила. Има и домати, и краставици. Някакво сирене е останало.

АНА: Умирам от глад.

БОРЯНА: Ами, яж де!

АНА: Започвам. Малеее, мамо, да знаеш снощи ми се обади Ваня.

БОРЯНА: Коя е тая Ваня?

АНА: Е как коя – братовчедка ми. Твоята племенница!

БОРЯНА: Оф, не ми обръщай внимание. Тази сутрин съм малко разсеяна. И какво?

АНА: Ами... оплаква ми се. Снощи вуйчо пак се е напил и голям скандал е вдигнал на вуйна. Изпотрошил къщата направо!

БОРЯНА: Ох, тоя моя брат и той си пропи. Аман вече! Ми писна ми от него! Сигурно пак са го уволнили от работата. 6 фирма сменя за 2 месеца, ама кой ще го търпи такъв...

АНА: Аз не знам и вуйна как не го е изгонила още.

БОРЯНА: А, ще гони тя, ще го гони! Нали като го изгони, у нас ще дойде!

АНА: Ох, мамо, добре, че вие с татко се обичате и не се карате.

БОРЯНА: Ух, да – да ни завиди човек на семейната идилия.... Днес на училище ли си? Че нали има някакви стачки!
АНА: Какво училище? Днес е събота. Пък и стачката свърши.

БОРЯНА: Да, бе, да… Нещо съм разсеяна.

АНА: Ми брат ми къде е?

БОРЯНА: Ми сигурно спи още.

АНА: Ами като си ляга в 2 часа.

БОРЯНА: Ох, пак ли сте се карали?

АНА: Не, не, не сме се карали. Да не повярваш.

БОРЯНА: Остави го. Той е малък.

АНА: Малък ама на отворен се прави. Миналата седмица пак не е ходил на училище. Само двойки изкарва...

БОРЯНА: Не мога сега да се разправям с него.

(Звъни телефонът, АНА вдига.)

АНА: Добри утро. Ами, той спи. Ама, ако е спешно, ще го събудя.

(БОРЯНА се паникьосва)

АНА: Добре. Добре. Отивам да го събудя. Изчакайте малко. Сега се връщам.

БОРЯНА: Къде отиваш?

АНА: Търсят татко. Спешно е.

БОРЯНА: Не, не. Стой си тук и яж. Не се притеснявай! Аз ще се кача.

АНА: Както кажеш.

(ВАЛЕРИ започва да хлопа. АНА се озадачава. След малко БОРЯНА се връща и хваща слушалката.)

АНА: Какво беше това?

БОРЯНА: Има плъхове в килера! Не отваряй, ще те захапят! Оня ден един еей-такъв убих с метлата... Ало, ало… Оф, те пък затвориха. (затваря)

АНА: Ами татко къде е?

БОРЯНА: Ами…баща ти… Няма го.

АНА: Е как така го няма? Нали спеше уж?
БОРЯНА: Ами… Явно се е наспал и е излязъл. Точно така е станало. Докато съм пържила яйцата, той сигурно се е измъкнал.

АНА: Много странно…Отивам да се преоблека. (излиза)

(БОРЯНА взима листче и химикалка и написва: „Излизам за няколко часа, Павел ми се обади, да ходя, да му помагам, за колата.” Като си диктува. Слага бележката с магнит на хладилника.) (АНА се връща.)

БОРЯНА: Виж, сложил е бележка.

АНА: Дай да видя.

(Дава й я)

АНА: Ама, това не е на татко почеркът!

БОРЯНА: Е, как ще не е?!

АНА: Той не пише така!

БОРЯНА: Ами, явно е нямал време и я е надраскал на бързо.

АНА: Не ми се вярва.

БОРЯНА: Ами освен да е влязъл някой дух, и да я е написал той.

(Пауза.)

АНА: Все тая.

БОРЯНА: А, кой го търсеше?

АНА: Ами от работата му.

БОРЯНА: Странно.

(Пауза.)

АНА: Да.

БОРЯНА: Дано се върне скоро, ама не ми се вярва. Нали знаеш, като иде у Павел. И то ракийка, салатка…И после си идва почерпен. И ляга…и заспива.

АНА: Така си е… ще му се обадя по телефона...

(Пауза.)

БОРЯНА: Знаеш ли, че на Мичка, синът й щял да се жени?

АНА: А! Стига, бе!

БОРЯНА: Направил бебе на някаква. И другата седмица ще е сватбата.

АНА: Ами… случва се. Ама той какъвто е задръстен… оня ден се напил и се натискаше с една в дискотеката. Ама тя грозна. Ама грозна, та чак противна. Една с мазна коса, с пъпки по лицето. Пък носът й крив. Устата й…все едно е лапала цял живот!

БОРЯНА: Какво е лапала?

АНА: Е, как какво, бе мамо?

БОРЯНА: А, ясно...

АНА: Пасти, бе мамо, пасти. Хайде, аз ще излизам.
БОРЯНА: Къде ще ходиш?

АНА: Имам среща с Лилито. И после ще ходим на кафе.

БОРЯНА: Добре. Аз мисля да изтребвам хлебарките. (Гледа към килера)

АНА: Хайде. Аз заминавам. Ще си дойда след няколко часа. (целува я)

БОРЯНА: Чао.

(АНА излиза. БОРЯНА изчаква малко. После излиза от сцената.)

БОРЯНА: (към ВАЛЕРИ) Стига си хлопал! Казах ти, гък да не съм чула! Иначе ще те обеся! Ще те изкормя, бе! Чуваш ли!?

ВАЛЕРИ: Пусни ме! Ще викам!
БОРЯНА: Като ти сложа тиксото ще те видя как ще викаш! (Влиза и сяда на един стол)

Не ще да ми даде пари той! Мръсник! Аз съм била виновна! Аз съм виновна, че нямаме пари! А той като ходи по кръчмите и се налива с алкохол? Какво да кажа… !?

(Обажда се по телефона)

БОРЯНА: Ало, Петя? Как си? Какво? Не. Не. Ти пък. Добре сме. Да. И аз и децата. Всички. Валери? Ами… (пауза) и той е добре! (Пауза) Завързах го! И му сложих тиксо на устата. Държа го в килера. Заключила съм с катинар. Никой не знае… Защо ли?! Ами прави ми номера кучият му син! Снощи се прибира посред нощ и ляга. Аз бях будна, но той не разбра. След половин час става. Обува си дънките. Слага една риза и излиза. Аз станах…По нощница. Отивам в кухнята. „Къде ще ходиш, бе?”… На кръчма отивал нашият. Ми писна ми вече. Какви са тези кръчми! Не му ли омръзна вече. То един път, два пъти… ама му стана навик, бе. Ми писна ми вече. Не стига, че нямаме пари ами ще ходи да се налива. Не съм плащала нито телефон, нито ток, нито вода! Ми нямам пари. Той ги харчи за пиене. Пък може и вече и по проститутки да ходи. Знам ли го. (Пауза) Луда? Кой? Аз? Луда ли? Виж какво, аз въобще не съм луда. Ама не издържам вече, бе жена! На всичкото отгоре като си дойде, беше пиян! Като ми се развика, за какво съм му правела проблем, щял да стои 1 час и да си дойде. Ама иначе, дойде си. Легна си да ме пробва... Е как какво да ме пробва!? Дали спя! И след малко. Хоп! Като се разбесня в кухнята – щял да ме върже, да ме затвори някъде, че му писнало от скандали! Та да видим кой кого завърза! Там ще стои, докато не ми каже къде е скрил парите. Пари! Не съм плащала тока! Нито телефона! Нито водата! Той нашият взел всичките пари. Ми 200 лева! Малко ли са?! И сега ги е скрил някъде и не иска да ми каже къде са! Ами като не иска, ще си стои завързан! (пауза) Ще дойдеш ли? Добре! Чао.

(Провиква се СЪСЕДКАТА)
СЪСЕДКАТА: Боряно, тука ли си, ма?

БОРЯНА: Тук съм! Какво? (отваря й)

(Влизат двете)

СЪСЕДКАТА: Да имаш малко чубрица да ми дадеш. Че съм сложила една супа да ври. И нямам подправка.

БОРЯНА: Имам. Ще ти дам. (взима от един буркан и й сипва в една салфетка)

СЪСЕДКАТА: Добре, че си ти! Ама всичко имаш. Той Валери ти е накупил. И подправки и продукти да му готвиш. Браво. Браво! И аз искам такъв мъж. На моя само барове му дай и мачове. Ракия, салата и мезе! И пред телевизора да гледа мач! Писнало ми е вече. Е оная вечер, Верчето пак ми каза, че го е видяла с някаква кикмора в театъра! Представяш ли си ти – в ТЕА-ТЪ-РА!?!? Ма тя Верчето няма да ме лъже жената!? Той мен не ме е водил на театъра от 91 година!!! Пред мен знае само „пусни мача, дай салатата”!!! А разните му пикли по театрите ги води! А да се сети, че жена има и тя душа носи – нема, сестро, такива филми!

БОРЯНА: Айде, не се оплаквай! Всички са такива. (пауза)

СЪСЕДКАТА: Ама във филма, оня ден какво стана, ма?

БОРЯНА: Не знам, не съм го гледала.

СЪСЕДКАТА: Ама Хуан щял да се жени за Барбара – Верчето ми каза, тя няма да ме лъже жената! Не е ли си така. Пък Химена не била бременна. Излъгала Педро, че да се ожени за нея… ей какви жени има на тоя свят.

БОРЯНА: Добре, добре. Аз ще ставам, че не съм чистила още.

СЪСЕДКАТА: Айде. Аз си заминавам, че ще ми изкипи супата. Че нали няма кой друг да наготви. (излиза)

БОРЯНА: До скоро!

(Влиза СВЕТЛЬО, той е на около 12 години, облечен е в спортен екип, носи футболна топка.)

СВЕТЛЬО: Мамо, отивам да ритам.

БОРЯНА: Няма ли да ядеш, яйцата изстинаха.

СВЕТЛЬО: Не съм гладен.

БОРЯНА: Ела да ядеш, бе. Къде ще излизаш да играеш, като си огладнял.

СВЕТЛЬО: Добре! Добре! (сяда на масата)

БОРЯНА: С кого ще играете?

СВЕТЛЬО: С Пепи и Ванката. Ама на игрището ще сме, че на поляната ритат големите.

БОРЯНА: Добре, ама първо се наяж!

СВЕТЛЬО: Татко спи ли още?

БОРЯНА: Татко ти е при чичо ти Павел да оправят колата.

СВЕТЛЬО: Аха.

БОРЯНА: Трябва ли ти?

СВЕТЛЬО: Не, питам просто.

БОРЯНА: Казах ти.

СВЕТЛЬО: Дай ми едно левче.

БОРЯНА: Нямам.

СВЕТЛЬО: А татко ще си дойде ли скоро?

БОРЯНА: Не.

СВЕТЛЬО: Той щеше да ми даде.

БОРЯНА: Нямаше да ти даде. И той няма пари. Дала съм 100 лева за ток. Той плати водата.

СВЕТЛЬО: Той винаги ми дава!

БОРЯНА: Ами, като ти дава, стой тук, да си го чакаш да дойде, че да ти даде едно левче! (ядосана е)

СВЕТЛЬО: Ами ще го чакам!

(БОРЯНА бърка в джоба си и вади пари. Дава му един лев.)

СВЕТЛЬО: Нали нямаше?

БОРЯНА: Айде взимай и да не ти знае толкова устата!

СВЕТЛЬО: Излизам!

БОРЯНА: Кога ще се върнеш?

СВЕТЛЬО: Не знам. Като се наиграя! (излиза)

БОРЯНА: И внимавай.

(звъни телефонът, БОРЯНА вдига)

БОРЯНА: Ало… Кой? Ами… Няма го. Нещо да му предам? Не знам кога ще се върне. Спешно ли е?... Разбирам. Довиждане. Приятен ден.

(става, довежда ВАЛЕРИ)

БОРЯНА: Какво си направил, бе? (маха тиксото от устата му)

ВАЛЕРИ: Или ме пусни, или ще съжаляваш! Пусни ме! Чуваш ли?

БОРЯНА: Кажи ми какво си направил и къде са парите!

ВАЛЕРИ: Кои пари?

БОРЯНА: Парите, които останаха!

ВАЛЕРИ: За какво са ти?
БОРЯНА: Не съм плащала нито водата, нито тока, нито телефона!

ВАЛЕРИ: Много добре знам за какво са ти парите!!! Няма да ти дам! Той няма ли пари?

БОРЯНА: Я не говори глупости, нищо не знаеш ти, само ме нервиш! Къде щеше да ходиш през нощта?

ВАЛЕРИ: Където си искам! Пусни ме! Не издържам вече!

БОРЯНА: Ааа не издържаш ти! Порка ти се нали, свиньо!?! Ама няма да те пусна!

ВАЛЕРИ: Казах да ме пуснеш!

БОРЯНА: Абе, ти малоумен ли си? Казах ти 100 пъти, че докато не ми кажеш къде са парите, няма да те пусна!

ВАЛЕРИ: Докато не ме пуснеш, никакви пари няма да видиш!

БОРЯНА: Докато не ми кажеш къде са парите, няма да те пусна!

ВАЛЕРИ: Заклевам се, че само да се измъкна, ще те накарам да страдаш и ще кажа на децата, що за майка имат!

БОРЯНА: Проблемът е, че няма да те пусна!

ВАЛЕРИ: Кучка!

(Удря го)

БОРЯНА: Защо те търсят от работата?

ВАЛЕРИ: Не знам.

БОРЯНА: Как така не знаеш, бе?

ВАЛЕРИ: Може би, защото днес би трябвало да съм там!

БОРЯНА: Не ме интересува.

ВАЛЕРИ: Пусни ме!

БОРЯНА: Никога! (изкарва го, слага тиксо на устата му) Нещастник!... Пиянде!

(По-късно същия ден. БОРЯНА решава кръстословица. Влиза СЪСЕДКАТА. Пият кафе.)

БОРЯНА: Герой на Балзак с осем букви?

СЪСЕДКАТА: Робинзон Крузо.

БОРЯНА: С 8 букви!

БОРЯНА: Как беше, бе?

СЪСЕДКАТА: Не знам.

БОРЯНА: Сетих се. Р-а-с-т-и-н-я-к. Мексиканска ракия със 6 букви... втората е “Е”…

СЪСЕДКАТА: Нектар.

БОРЯНА: Оф...  не е това! Дай нататък. Благородническа титла с 3 букви.

СЪСЕДКАТА: Ееее това го знам! Шеф!!!

(БОРЯНА оставя химикалката и кръстословицата. Става.)

СЪСЕДКАТА: Много хубаво кафе.

БОРЯНА: Защото е само от вакумирана опаковка, която отваряш с голи ръце! Изпи ли си го?

СЪСЕДКАТА: Да.

БОРЯНА: Имам работа.

СЪСЕДКАТА: Чакай, нали щях да ти гледам на кафе?

БОРЯНА: Оф да, добре... хайде.

СЪСЕДКАТА: Виждам... виждам... някакъв проблем в килера, нещо клопа и много те дразни направо ти идва да го убиеш... а ма, Боряно, да нямате плъхове, ма?

БОРЯНА: Аз се качвам горе да подреждам и да трия праха.

СЪСЕДКАТА: Ще те изчакам.

БОРЯНА: Нали и ти имаш някаква работа у вас, защо не вървиш да си я вършиш?

СЪСЕДКАТА: Не ми се занимава сега.

БОРЯНА: Аз излизам.

СЪСЕДКАТА: Къде ще ходиш?

БОРЯНА: (ядосана) Сега се сетих, че имам работа по центъра.

СЪСЕДКАТА: Да дойда с теб?

БОРЯНА: Няма нужда.

СЪСЕДКАТА: Добре, отивам си тогава. Чао. (излиза)

БОРЯНА: Чао. (пауза) Егати досадницата! (довлича ВАЛЕРИ, отпушва му устата)

ВАЛЕРИ: Искам да ям! Дай ми нещо да ям!

БОРЯНА: А нещо да пийнеш не искаш ли? Дай ми пари да ти купя. Няма нищо за ядене в хладилника!

ВАЛЕРИ: Стига! Престани да ме разиграваш. Развържи ме! Чуваш ли?

БОРЯНА: Няма!

ВАЛЕРИ: Ти си болна! Ти си луда!

БОРЯНА: Не ме интересува. Кажи къде са парите… и те пускам.

ВАЛЕРИ: Знаеш ли какво!? Само да се освободя и ще те разоря! Чуваш ли? Не се шегувам! Ще те накарам да съжаляваш! На всички ще разкажа! Да те е срам после да излезеш на улицата!

БОРЯНА: Няма да посмееш. По-скоро ще се подиграват на теб: Ти си лигльо! Ти си слаб! Жена ти те е вързала и те е заключила. А май трябва да е обратното, а? Кой е силният тогава? Ще те е срам да си признаеш! Едва ли ще искаш колегите ти да те базикат цял живот. Да ти се подиграват…

ВАЛЕРИ: Нещастна кучка!

БОРЯНА: Нещастен кучи син! (изкарва го)

(Звъни се на вратата. БОРЯНА отваря. Влиза ПЕТЯ, носи слънчеви очила, къса пола, потник.)

ПЕТЯ: Какво стана?
БОРЯНА: Какво искаш да става?

ПЕТЯ: Още ли не си го пуснала?

БОРЯНА: Не. Няма и да го пусна! Животецът ми отрови! Ми, писна, ми, бе!

ПЕТЯ: Стига вече. Ще вземе да умре в тоя килер. Пускай го.

БОРЯНА: Да умира. Въобще не ми пука.
ПЕТЯ: Я не говори така!

БОРЯНА: А как?

ПЕТЯ: За какво са ти тези пари?

БОРЯНА: Трябват ми!

ПЕТЯ: Добре, де, за какво ти трябват?

БОРЯНА: Трябва да платя тока, водата и телефона!

ПЕТЯ: Я, стига си лъгала!

БОРЯНА: Трябват ми пари! Няма значение за какво! Трябват ми пари! (истерично) Трябват ми пари!

ПЕТЯ: По-спокойно! Колко пари ти трябват?

БОРЯНА: 150 лева.

ПЕТЯ: Съжалявам. Нямам толкова.

БОРЯНА: Както и да е. Докато не ми каже къде са парите няма да го пусна! Казах му го вече 100 пъти и той не се отказва!

ПЕТЯ: Дай му нещо да яде!

БОРЯНА: Нищо няма да му дам!

ПЕТЯ: Искаш да умре от глад ли? Ако умре от къде ще вземеш пари? (Пауза) Колко съм зла!

БОРЯНА: Какво да му дам!?

ПЕТЯ: Не знам! Нямаш ли нищо за ядене?

БОРЯНА: Не. Не съм готвила нищо!

ПЕТЯ: Ами сготви!

БОРЯНА: Не ми се занимава с глупости!

ПЕТЯ: Ама така ще умре!

БОРЯНА: Ще му дам само вода! От глад няма да умре!

ПЕТЯ: Щом казваш…

(БОРЯНА сипва вода от една бутилка и му я носи. Връща се.)

ПЕТЯ: Само внимавай!

БОРЯНА: Внимавам! Ама нещастникът не иска да каже къде са парите!

ПЕТЯ: Ех, тези пари!

БОРЯНА: Не знам вече какво да правя!

ПЕТЯ: Може да те осъди след това!

БОРЯНА: Няма да посмее. Той е толкова горделив, че няма да посмее. Нали после цял живот всички ще му се подиграват. Ще му викат „ето го оня лигльо, дето жена му го заключи в килера.”

ПЕТЯ: Никога не знаеш какво може да направи.(пауза) Добре ми е на мен без мъж. Не ми и трябва… само да се ядосвам за глупости!

БОРЯНА: О, Боже! За какво ми беше и на мен тоя мъж! За какво за омъжих!

(Дълга пауза) Добре си ти с Ангел. Той не се стиска за пари. Кеф ти рокля, кеф ти обувки… По ресторанти те води, на почивки…

ПЕТЯ: О, да, на Кайманите беше много хубаво!

БОРЯНА: Но едва е ли е било по-хубаво от прекопаването на нивата през почивните дни. Добре си ти. Вечер той при жена си, пък ти си правиш каквото си искаш. Кеф ти Иван, кеф ти Тодор, кеф ти оня готиния от фитнеса…

ПЕТЯ: А, Иван ли? Той я се обади, я не се обади. Тодор, той, щял да се жени. За някаква детска учителка. Предстaвяш ли си? Ужас. Писнал му вече ергенския живот! Абе, не мога да ги разбера тези хора! Добре си ми е на мен Ангел. Може да е на 57, но портмонето му винаги е пълно! Абе, я да те питам нещо: ти обичаш ли го Валери?

БОРЯНА: Не знам.

ПЕТЯ: Значи го обичаш.

БОРЯНА: Казах „не знам”, а не „обичам го”!

ПЕТЯ: Добре, успокой се.

БОРЯНА: Децата. Децата ги обичам. Те не са виновни.

ПЕТЯ: Не са.

БОРЯНА: Но те обичат повече него!

ПЕТЯ: Защото е по-тих. И никога не се кара. Не можеш да отречеш, че Валери е добър човек.

БОРЯНА: И какво му е доброто? Цяла нощ по кръчмите виси. Вече сигурно и на работа не ходи!

ПЕТЯ: Съмнявам се. Ти си си втълпила!

БОРЯНА: Не съм. През нощта нали там отиваше пак, да се налива като свиня. Пие като невиждал, бе!(пауза) Баща ми беше същия! Все едно гледам него! Като две капки вода са!(пауза) По-точно: Като две капки ракия!

ПЕТЯ: Не знам какво да ти кажа.

БОРЯНА: Знаеш ли… Понякога ме е страх от него. Понякога си идва пиян и ме е страх да не започне да ме бие.

ПЕТЯ: Кой? Валери?

БОРЯНА: Не, филанкишията!

ПЕТЯ: О, я стига! Той е неспособен мравка да убие.

БОРЯНА: Не знам. Само знам, че ми писна вече от всичко!

ПЕТЯ: Нещо…

БОРЯНА: Какво?

ПЕТЯ: Сигурна, ли си, че се чувстваш добре.

БОРЯНА: (истерично) Естествено, че не съм добре! Ми, писна, ми от него, бе!... Напълно добре съм си! Той не е добре!

ПЕТЯ: (въздиша) Щом казваш…

БОРЯНА: Търсиха го от работата вече. Днес трябвало да ходи на работа.

ПЕТЯ: Може и да го уволнят.

БОРЯНА: Все ми е тая!

ПЕТЯ: Е как все ти е тая? Като го уволнят въобще няма да имаш пари!

БОРЯНА: Ще си намеря работа!

ПЕТЯ: Въпреки, че неговата работа е доста добра. Взимаше добри пари…

БОРЯНА: Той още взима добри пари! Не са и няма да го уволнят!

ПЕТЯ: Щом казваш…(пауза) Аз ще тръгвам.

БОРЯНА: Добре. До скоро! Ще ти се обадя…ако не ни изключат телефона.

ПЕТЯ: Хайде. И умната! (излиза)

(БОРЯНА вдига слушалката на телефона и набира някакъв номер.)

БОРЯНА: Павел там ли е? Добре. Добре. Кажете му като дойде да се обади! Лек ден! (затваря) Трябва да го предупредя все някак си. Казах им, че е у тях. (пауза) В какво се забърках!

(Влиза АНА)

АНА: Мамо, как си?

БОРЯНА: Как да съм. Баща ти го няма още!

АНА: Ами… Обади се на чичо Павел? Или му звънни на GSM-а.

БОРЯНА: Вече звънях. А мобилния си го е оставил тук!

АНА: Спокойно, де! Ще се върне!

БОРЯНА: Да. Ще се върне, само че ще е пиян!

АНА: О, знаеш, че когато се съберат с него, винаги си пийват! Не се притеснявай!

БОРЯНА: Този път е различно?

АНА: Какво?
БОРЯНА: Както и да е…

АНА: Не, не… Кажи ми!

БОРЯНА: Нищо. Просто мислех, че днес е на работа. Пък и нали му се обаждаха по телефона.

АНА: Може днес да е почивка.

(звъни телефонът. БОРЯНА вдига. Обажда се класната на СВЕТЛЬО)

БОРЯНА: Ало. Да, аз съм! Ало… аз съм, да! Здравейте, госпожо Соколова. (пауза) Какво! 206 неизвинени отсъствия? Изпити? Какви изпити? Поправителни! Абе, как, бе, госпожо Соколова! Ми, писна, ми, бе! По какво? По история, география, физика… и по какво още…(пауза) Ами, че то това са всички предмети!?... А, без физическо!

(Влиза СВЕТЛЬО)

СВЕТЛЬО: Мамо, къде е татко?

БОРЯНА: А, ти ми трябваш! Класната ти се обажда току-що! Имаш 206 неизвинени отсъствия и ще оставаш на поправителни изпити по всички предмети!

СВЕТЛЬО: Е, че какво ми пука!
БОРЯНА: Даже, г-жа Соколова каза, че си срам за училището!

СВЕТЛЬО: Тя, така си плямпа, тая дърта пуйка, Гълъбова!

БОРЯНА: Соколова!

СВЕТЛЬО: Така, де… Сополова!

СВЕТЛЬО: Мама е полудяла!

БОРЯНА: Кой е полудял?

СВЕТЛЬО: Ти.

(БОРЯНА тръгва да го гони. Той излиза. Тя се връща в кухнята.)

АНА: Мамо, ще ми кажеш ли какво става?
БОРЯНА: Нищо не става.

АНА: Не. Ще ми кажеш защо си толкова избухлива, защо си толкова странна. Защо го търсят от работа? Защо Павел не отговаря? И защо си е забравил телефона. Знаеш, че винаги го носи със себе се.

БОРЯНА: Не знам!

(АНА излиза ядосана)

БОРЯНА: Край! Ще ме разкрият. Какво да правя сега?! Господи!!! Искам пари!

СЪСЕДКАТА: (провиква се) Боряно, да имаш малко брашно да ми сипеш? Една чаша ми трябва.

БОРЯНА: Ох, сега пък и само тая ми е притрябвала! (отваря й)

БОРЯНА: (ядосано) Какво искаш?

СЪСЕДКАТА: Брашно.

БОРЯНА: Нямам. Чао.

СЪСЕДКАТА: Е, нямаш ли една чаша брашно?

БОРЯНА: Нямам.

СЪСЕДКАТА: У! Сега да тичам и до магазина. (влиза спокойна и сяда на един стол) Някоя клюка да кажеш?

БОРЯНА: Не. Няма клюки. Имам работа горе.

СЪСЕДКАТА: Е, аз ще те чакам.

БОРЯНА: Два часа ще се бавя!

СЪСЕДКАТА: Няма нищо, аз си нямам друга работа.

БОРЯНА: Бягай, че да помета. (хваща метлата)

СЪСЕДКАТА: Нещо да ти помогна?

БОРЯНА: Не!

(Влиза СВЕТЛЬО, носи тетрадка и химикалка)

СВЕТЛЬО: А, леля Мичка! Айде, да те питам за една задача по математика.

СЪСЕДКАТА: Добре.

СВЕТЛЬО: Ето. (дава й)

БОРЯНА: Сега и задачи ли ще решавате?

СВЕТЛЬО: Да. В понеделник госпожата ще събира домашните и ще пише оценки.

БОРЯНА: Остави леля си Мичка. Дай, аз ще ти помогна. Остави я нея, че има работа.

СЪСЕДКАТА: Нямам работа! Не се безпокой. Ще му помогна на детето.

БОРЯНА: Спокойно. Върви да си вършиш работата.

СЪСЕДКАТА: Нямам работа!

СВЕТЛЬО: Мамо, ти не можеш да я решиш. Нищо не разбираш по математика!

СЪСЕДКАТА: (започва да пише) Ако хикс на квадрат е равно на 25, то колко е хикс на степен трета?

БОРЯНА: 135. Видя ли. Реших я. Сега остави леля си Мичка да си ходи, а ти се качвай горе, защото ще мия пода.

СЪСЕДКАТА: Не е 135. 125 е.

БОРЯНА: Все тая.

СЪСЕДКАТА: Значи нямате брашно, така ли?

БОРЯНА: Нямаме.

СВЕТЛЬО: Е как ще нямаме? Нали вчера ходих да купя! (отваря шкафа и там вижда въжето и тиксото) Мамо, това какво прави тук?

БОРЯНА: Не знам.

СВЕТЛЬО: Вчера го нямаше!

БОРЯНА: Не знам кой го е сложил!

СЪСЕДКАТА: Като ми даде чубрица и пипер, не го ли видя?
БОРЯНА: Не съм го видяла.

(Влиза АНА)

АНА: Какво става тук?

БОРЯНА: Ти ли си сложила това тиксо и въже в шкафа?
АНА: Аз? Мамо, искам да ми кажеш какво става тук!

БОРЯНА: Някой е сложил това тук!

АНА: Ами не съм аз!

БОРЯНА: Аз не съм, Светльо не е, ти не си. Кой е тогава?

АНА: Татко не е.

БОРЯНА: Ти пък от къде знаеш?
АНА: Татко никога не отваря този шкаф!

СВЕТЛЬО: А къде татко?
БОРЯНА: Татко ти е у чичо ти Павел.

АНА: Светльо, бягай до чичо Павел да го търсиш.

СВЕТЛЬО: Защо? Той няма ли да се върне.

АНА: Не вдигат телефона. А татко е забравил мобилния си тук.

СВЕТЛЬО: Добре. Отивам.

БОРЯНА: Никъде няма да ходиш! Стана късно!

АНА: Аз ще ида с него!

БОРЯНА: Казах! Никой никъде няма да ходи!

АНА: Мамо, криеш нещо и това хич не ми харесва!

БОРЯНА: Нищо не крия!

СЪСЕДКАТА: Криеш брашното! (сърдита, излиза)

АНА: Сега ще се обадя у чичо Павел! (вдига слушалката и набира. Изведнъж се звъни на врата. АНА затваря.) Идва си! Най-после!

(БОРЯНА отваря. Влиза ПЕТЯ)

ПЕТЯ: Какво става, деца?

АНА: Не е той!

ПЕТЯ: Кой?
АНА: Татко!

ПЕТЯ: Чакате баща си ли?

СВЕТЛЬО: Да.

БОРЯНА: Още не се е прибрал.

АНА: Написал е бележка, че е у Павел и го няма още. Обадихме се, но никой не вдига. А татко е забравил мобилния си вкъщи!

ПЕТЯ: Ами, може да им се е повредил телефонът.

БОРЯНА: Напълно възможно!

СВЕТЛЬО: Нека идем до чичо Павел!

БОРЯНА: Никъде няма да ходите! Навън вече е тъмно. И е студено.

ПЕТЯ: Да. Навън е много студено.

АНА: О, така ли?! А ти затова ли си с потник и къса пола.

ПЕТЯ: Аз…аз не знаех, че е студено.

БОРЯНА: Не е знаела, че е студено.

АНА: Ние отиваме да го търсим!

(АНА хваща СВЕТЛЬО и двамата излизат)

БОРЯНА: Ами сега?

ПЕТЯ: Казах, ти да внимаваш!

БОРЯНА: Разкриха ме!

ПЕТЯ: Спокойно. Ще измислим нещо.

БОРЯНА: Какво?

ПЕТЯ: Не знам.

БОРЯНА: Ще се обадя да предупредя Павел.

ПЕТЯ: Чакай малко. Какво ще му кажеш?

БОРЯНА: Истината.

ПЕТЯ: И така ще стане още по-лошо!

БОРЯНА: Не. По-добре е да му кажа. След малко децата ще отидат и ако не го предупредя ще…

ПЕТЯ: Добре. Обаждай се.

(БОРЯНА се обажда .)

БОРЯНА: Ало, Павел тук ли е? Няма ли го? Къде е? Не знаеш? Мария, виж какво. След малко Ана и Светльо ще дойдат у вас да търсят Валери. Аз им казах, че той е у вас и правят нещо с Павел по колата. Ама те се притесниха, че той го няма и тръгнаха да го търсят. Ами… аз такова… Ами Валери ме заряза. Нямаше как да им кажа. Моля те кажи им, че са заминали някъде и, че са двамата. (затваря)

БОРЯНА: Хвана се!

ПЕТЯ: Така… Сега развържи Валери и го разкарай и всичко ще се оправи.

(СЪСЕДКАТА се провиква)

СЪСЕДКАТА: Боряно, тука ли си ма!

БОРЯНА: Тая пък за какво ми дошла сега! Гола съм. Сега излизам от банята!

СЪСЕДКАТА: Ма много се къпеш, ма! Нали сутринта се окъпа.

БОРЯНА: Умирисах се на пържено! Правих пица.

СЪСЕДКАТА: Нали нямаше брашно!

БОРЯНА: Пратих Светльо да купи!

СЪСЕДКАТА: Аз го видях на улицата преди малко. Той каза, че е ходил с Ана до чичо си Павел.

БОРЯНА: Той преди това ходи. Сега не мога да се покажа. Ела след малко!

СЪСЕДКАТА: Мислех да ти се разсърдя за брашното, ама айде, от мен да мине.

БОРЯНА: Нали ти казах, че Светльо ходи до магазина да ми купи!

СЪСЕДКАТА: Добре! Аз си заминавам!

БОРЯНА: Оф, писна ми от тая!

ПЕТЯ: Значи Ана и Светльо си идват!

БОРЯНА: Идват си!

ПЕТЯ: Трябваше да не го завързваш, виж какво направи!

(Звъни се на вратата.)
БОРЯНА: Ето ги, идват.

(отваря. Влиза ПАВЕЛ, носи голям букет цветя, пиян е, влиза)

ПАВЕЛ: Скъпа, това е за теб!

БОРЯНА: Павел! Какво? (паникьосана)

ПЕТЯ: Какво става тук?

ПАВЕЛ: Мислех, че си сама!

БОРЯНА: Не съм ти казвала, че съм сама.

ПЕТЯ: Мисля да си тръгвам, много ми дойде!

БОРЯНА: Ти си пиян!

ПАВЕЛ: Пиян? Аз пиян? Не. Не съм пиян! Да ти приличам на пиян?

БОРЯНА: Бързо. Скрий се някъде, след малко ще си дойдат децата. (бута го от сцената. Излиза.) Скрий се някъде!

ПЕТЯ: Ще ми обясниш ли…?

БОРЯНА: Не мога сега!

(Влизат СВЕТЛЬО и АНА)

АНА: Заминали са някъде.

СВЕТЛЬО: Пак ще се върне пиян!

СЪСЕДКАТА: Боряно, отвори ми да видиш какви сладки и нося, ма!

(Отваря й)

СЪСЕДКАТА: (носи една чиния със сладки и дава на Светльо, Ана, Петя и Боряна) Взимайте, взимайте!

БОРЯНА: Аз не искам!

СЪСЕДКАТА: А, опитай да видиш какво чудо е!

ПЕТЯ: Наистина са много вкусни!

СЪСЕДКАТА: Ама не ми стигна брашното!

ПЕТЯ: Няма нищо! Много са вкусни!

БОРЯНА: Какво каза леля ви Мария?

СВЕТЛЬО: Каза, че са работили по колата и после са заминали да пият по бира!

СЪСЕДКАТА: Поне сега сте спокойни!

БОРЯНА: Да.

(изведнъж влиза ПАВЕЛ, препъва се, пада, по бельо е)

ПАВЕЛ: Скъпа, идваш ли! От 1 час е чакам! (вижда другите, пауза) …А, здравейте, добър… вечер!

(СЪСЕДКАТА опуска чинията със сладките от изненада)

АНА: Какво става тук?

СВЕТЛЬО: Мамо? Какво правиш?

АНА: Искам обяснение!

СВЕТЛЬО: Аз също!

АНА: Кажи ни веднага!

СВЕТЛЬО: Какво си направила!? Къде е татко?

ПАВЕЛ: Валери… Завързал се е в килера. Прави се на мумия!

(АНА и СВЕТЛЬО излизат бързо.)

ПАВЕЛ: Ключът висеше от катинара… И някой клопаше…Клоп, клоп… клоп… И аз отворих!

СЪСЕДКАТА: Боже, Господи!

(Влизат АНА, СВЕТЛЬО и ВАЛЕРИ, вече е развързан)

ВАЛЕРИ: Сега виждате ли каква е майка ви! Виждате ли! Тя е курва!Тя ме завърза!

БОРЯНА: Писна ми от твоите кръчми! Посред нощ на кръчми ще ходиш!

ВАЛЕРИ: Не! Грешиш! През нощта бях тръгнал не на кръчма! Исках да го хвана тоя кучи син! (сочи ПАВЕЛ) Исках да ви разкрия! Щях да го доведа тук, копелето, да си разясним сметките ние тримата! Да, пиян бях! Ама и той като го гледам, не е много трезвен!

БОРЯНА: Какво?! Какво сте ме зяпнали всички?! Исках да съм щастлива! Исках пари, че да се махна от тук! Писна ми вече! Писна ми от пияници! Писна ми от кръчми! Исках да избягам! Мислехме да се оженим! Нали, бе, Павеле!? Нали!? Това сте вие мъжете! Това сте вие! Шибани нещастници! Всички вечно сте пияни! Вечно! Мразя ви всички до един! Всички! Какво сте ме зяпнали! Какво! Махайте се! Искам да се махнете на мига! Мразя ви! Чувате ли! (хвърля чинии и каквото й падне) Махайте се! Не искам да ви виждам! Мразя ви всички! Всички до един!

КРАЙ.