(10 More Minutes With You- Kill Hannah)
Автобусът винаги се бавеше. Винаги, когато трябваше да отиде някъде, проклетият автобус закъсняваше. Лошо, защото Нещото с него ходеше и на училище...
Сега това Нещо буквално със затворени очи изминаваше до болка познатия път до спирката... И както никога, не беше само. Вървеше с още едно такова... такова Нещо. За ръка. Преплетените им пръсти бяха като Дъга. Всеки един отделен нокът на всяка от двете, принадлежащи на различни Неща, ръце носеше различен цвят- синьо, оранжево, жълто, розово... каквото душата на човек иска.
Валеше...
В свободната си ръка едното Нещо държеше голям чадър, цветен като ноктите им. И двете се молеха да не завали по-силно, защото пороят е крайно неприятно събитие за хора с платнени кецове... И не само за хора. За Неща като тях, също.
Въпреки, че честно казано, Нещата не мислеха за това... И двете имаха къси рошави коси- едното беше с чисто черна коса, а другото- русо... почти до бяло...
Русокосото въздъхна. Как не му се щ ...