За първи път видях дядо Тодор когато бях на 12 години, но понеже едно време съзрявахме бавно, а и нямаше закъде да бързаме та се бях покатерил на желязната ограда, която отделяше нашият двор от улицата, и зяпах като маймуна от клетка. Сигурно на нещо такова съм му приличал на човека когато ме приближи и попита за маминка.
Притичах и я извиках. Общо взето тогава като ходехме тичахме, ако въобще ме разбирате какво искам да кажа.
Тя, маминка го покани в нашите заветни две стаи. Каквото си говореха- говореха си. И после всичко стана ясно.
Маминка живееше с нас отдавна. Поне аз откакто се помня- от тогава.
Имал съм дядо. Казвал се Васил. Взели му кръчмата навремето и той починал. Това знам за него, както и съм виждал една негова малка, прокъсана черно-бяла снимка в найлоновата торбичка при старите снимки.
Маминка останала сама, а селото го буторясали защото щели да строят язовир на негово място. И го построили. И къде, къде - татко взел маминка у дома и тя си беше с нас.
Селото го изместили ...