Нощ.Гората със своите тайни, своите чудни твари. Мистични, загадъчни.
Звукът на щурците. Блещукащите звездици над нас.
Ръцете му около рамената ми.
Искрите на огъня, плаващи като в океан във въздуха нагоре, гаснещи във времето, изчезващи в безкрая.
Падащите дърва в жарта, превръщащи се в пепел.
Пукането и цвърченето.
Аз и той.
Освен огъня греят и очите ми. Гори сърцето ми от болка и от любов към този мъж.
В стомаха ми - топка, в гърлото ми също.
Сълзици напират скришно. Борба - не бива да изтичат!
Не бива да ги среща с погледа си - той прикован е към огъня.
"Море и огън да обичаш - колко странно." - каза той. ...