Тя беше странна жена. Не говореше. Ако някой я попиташе нещо, отговаряше само с да и не.
Един ден кметът се ядоса и се развика:
– Жено, ти други думи не знаеш ли?
Тя съжалително се вгледа в него и отговори:
– Другите думи са от дявола.
Погледна небето, прекръсти се, плюна три пъти – наляво, надясно и напред, и си тръгна.
Беше другоселка. Коста Дърводелеца я доведе отнякъде и се ожени за нея. Кога падна дървото и му премаза краката, тя тръгна по манастири да моли Бог за помощ, ала така и не дочака. Той си остана инвалид. Приятелите му го спохождаха у тях къде за компания, къде за помощ. Говореха, че не страдал много, защото си останал мъж. Там дървото не го засегнало. Започна да прави икони от дърворезба и Деспина ходеше, та ги даряваше по църкви и манастири.
Тя не беше селска жена – личеше си. Имаше някаква изтънченост, каквато жените от село не притежаваха. Не й идеше отръки и селската работа. Сестрата на Коста помагаше доколкото можеше.
Преди злополуката Деспина си беше нормална жена ...