Смъртта е вълшебница. Нейните стъпки насищат сърцето със свободата да се отвори и да приеме децата си - чувствата, дори и да не са напълно негови. Танцът й върху жаравата омайва съвестта. Гласът на черната танцьорка връща, макар и за кратко, тази блудница при стопанина й. Песента й насища безводните спомени и залепя счупените.

Смъртта е вълшебница. Дългата й рокля е прокъсана от безкрайния й танц, ръцете и - нежни като розов цвят от многото целувки.Тя носи огледало. 

Смъртта не е страшна, ужасяващо е отражението ни, от което не можем да се скрием. 

От разрухата. В семейството. 

От отчуждението. От себе си. 

От егоизма. Който прикриваме със сълзи. 

От цинизма. Който прикриваме с гняв.

Обичам те. Казвам го сега, защото знам, че ме чуваш.

На дядо