Нежна съм. И тиха съм. И кротка съм. А искам да лудувам. Поемам въздух и усещам сладка миризма на портокалова кора, а как искам да е тази на кожата му. Седя. И тъмно е. Сама съм. Мъждива светлина се промъква през прозореца и осветява бюрото ми. Желая го. Но ме е страх да призная пред себе си собствените си желания. Докосвам с пръст устните си, а как искам неговите да ме докоснат. Замислям се. За него. Жадувам го и липсва ми. Мечтая си. Как ще го прегърна. И искам да сме сгушени. И да усещам ръцете му. И топлината на тялото му. Очите му. Красиви са. Синьо – никога не съм го обичала, преди него. А сега ... сега го обичам само в очите му. И усмивката му. Красива е. Успокояваща. Обещаваща. Тайнствена. И подкупна е. Като думите му. Желая го. До себе си. Завинаги. Странни желания. Непознати и плашещи. Непреодолими желания. Изкушаващи. Като него. Ненаситни желания. Липсва ми. Липсва ми ужасно. Желая го. И ето пак. Омагьосан кръг. Единственият изход е утоляването на тези желания. Уви, невъзмож ...