П Е Т А     Г Л А В А


   Мишо и Старият Проскубан  Котарак.  Първи уроци по Котешко Мъжество.


- На плаж се закопняха!
- Разбойник стар и Леличка!
- Чудесна двойка бяха!
- Той – див, а тя – дебеличка!
- И беличка!
- И беличка!
- И беличка!

   ... Това си пейкаше Старият Проскубан Котарак, преди да се появи Мишо.

- Я каква хубавка песенчица си пейкаш! – отбеляза Мишо.
- Хубавка я! – не оспори Старият Проскубан Котарак.
- А ти що щеш в ИнтерМяу? – добави за “Добре дошъл” той.
- Да не би Великият Програматор да е решил да ми изнамери Слушател? – натъжи се Старият Проскубан котарак.
- Ама ти...  защо се натъжи?... – натъжи се Мишо.
(той си бе по рождение много съчувствено котараченце, ако не сте забелязали вече).
- Ами защо...
- Защото нямам необходимост от слушатели!
- Ама никаква! –  оклюма още повече Старият Проскубан Котарак.
- Що щеш тогава в ИнтерМЯУ?
- ИнтерМЯУ е създадено за общуване!
- А как ще общуваш, щом не желаеш да те слушат? – отбеляза разсъдливо Мишо.
- Ами просто каприз! – отзова се Старият Проскубан Котарак
                 (той си умираше за общуване, ако не сте забелязали вече).
- ИнтерМЯУ място за капризи ли е? – осведоми се Мишо.
- Не допусках... – допусна той.
- А бе знаеш ли, май не е... – допусна Старият Проскубан Котарак.
- Ами... що щеш тогава в ИнтерМЯУ? – удиви се Мишо.
- Извинявай, ако ставам нахален, но не съм допораснал още, нещо свършиха бъговете... – призна си без стеснение той.
[По непонятни за него (засега) причини, вече изпитваше симпатия към Стария Проскубан Котарак].
- Не, не ставаш нахален...
- Поне – доста по-малко от очакваното...
- Но ща в ИнтерМЯУ, защото нямам къде да отида... – окончателно сдаде багажа Старият Проскубан Котарак.
- Как така няма къде да отидеш?
- Всеки има къде да отиде!
- Не се отчайвай! – незнайно как се усети, че е длъжен да го окуражи, Мишо.
- Ще го разбереш, като станеш Стар Проскубан Котарак... – не се нави да се окуражи Старият Проскубан Котарак.
- Но аз не искам да стана Стар Проскубан Котарак! – стресна се Мишо.
- Но ще станеш! – обезсърчи го Старият Проскубан Котарак.
- Но стига сме си говорили тъжнотии, може и да ти се размине... – реши да му върне окуражаването той.
- Като си хапваш бъгове...
- Но какво беше “бъг”?
- Припомни ми, че ме подгони коткосклерозата...
- Ами какво... Грешка в програмата – осведоми го Мишо.
- А стига бе! Затова ли тук е бъгано с бъгове?
- “Бъкано” с бъгове – поправи го Мишо.
-  Бъкано, бъгано – все тая – пак предпочете да е оклюмал Старият Проскубан Котарак.
- Важното е, че всички сме грешка в Програмата... – процеди дълбокомислено той.
- Но щом ти си роден да изядеш грешките...
- Може пък и за мен да има Надежда...
- Катовсякаквиникаквинка! – отзова се Мишо.
- Какво? Какво каза? – стресна се събеседникът му.
- Познавам мацка с такава фамилия – изтърси Мишо.
- На това ли те учиха в печатницата? Да говориш на жаргон? – укори го Старият Проскубан Котарак.
- Да не би... да познаваш ДАМА с такава фамилия? – иронизира го той.
- Познавам ДАМА с такава фамилия – коригира се Мишо.
- Дабъл ю! Дабъл ю! Дабъл ю! – разцепи ИнтерМЯУ юнашкият му котараковеликански вик.
- Ха, познай сега какво казах, че вече ми писна от старческите ти оплаквания! – приложи оправданата жестокост на недорасляците Мишо.
- Началото на повечето адреси за общуване в ИнтерМЯУ, какво друго? – удиви се Старият Проскубан Котарак.
- Ядец! – показа му среден нокът Мишо.
- Wine, Women, Weather! – натърти той.
- Преведи ми го, моля те... Аз все пак съм от времето на старите хубави незнамкоянски филми... – примоли се Старият Проскубан Котарак.

-„Вино, жени, време...” – съжали го Мишо, като си спомни за Мърла и Полигам – къде ли бяха те сега? Ами ако бяха точно толкова нещастни в този Свръхмодерен Свят, колкото и Стария Проскубан Котарак... Мяу, че тъжно, пропламяука наум Мишо...   
- А, пак незнамкоянец... – обади се неочаквано (за Мишо, де) Старият Проскубан Котарак.
-  Малко им беше да изобретят изчислителната машина, ами измислили и основния адрес, нахалниците му!

       Е тук вече Мишо за малко щеше да падне от изненада от ИнтерМЯУ обратно в компютъра на печатаря, но се усети да се спаси с въпрос – като те засекат с чужда
мацка в не твое легло, най-добре е да попиташ: ”Ама аз какво правя тук?” - както всички котараци добре знаем...

- Моля, моля! - защити се Мишо – това ти го преведох от английски по твоя молба – какво общо може да има някакъв си незнамкоянец? – добави изчервен и в червата той. (Защото си беше чиста проба незнамкоянско котараченце, ако благоволите да си спомните...)
- А, има общо... – погледна го замислено Старият Проскубан Котарак – но ти си още невръстен и няма откъде да знаеш, а и ИнтерМЯУ отнема доста от необходимата обща култура, понеже ти дава всичко наготово и вие, малките, необмислено решавате, че не трябва да се чете...
- А трябва и да се чете!
- Мяу! – добави, вече съвсем натъжен, Старият Проскубан Котарак...
- Жени и вино, вино и жени!
- О, моя светла младост!
- О, Борисе Христов!*
- Мяу?! – запита възхитено Мишо.
- Мяу, я! – погледна го с внезапната нежност на събуден за Живота Стар Проскубан Котарак Старият Проскубан Котарак.
- Има такъв велик незнамкоянски поет, котараченцето ми то...
- Но като повечето поети е изпреварил времето си и затова тогава никой не е могъл да разбере, че той всъщност е измислил ИнтерМЯУ!
- Той!
- А не Великият Програматор!
- Wine! Women! Адресът на Живота!
- И Weather! – добави услужливо Мишо.
- И Времето, да... – поклати дълбокомислено глава като възрастен учител, който разкрива извечните и малко тъжни тайни на битието на внимателните дечица, Старият Проскубан Котарак.
- Времето, което е изпреварил...
- О, миг, поспри! Ти тъй си хубав! ... – мълвеше унесено Старият Проскубан Котарак.
- Ама това не е от незнамкоянец! Май само това не е! – реши да се изфука Мишо.
- Изкуството няма националност, котараченцето ми то! – забеляза Котаракът.
- Както и ИнтерМЯУ! - допълни Мишо.
- Както и ИнтерМЯУ! – съгласи се Котаракът.
- Я дай сега да му хапнем по една американска мишка, да отпразнуваме запознанството си!
   Мишо и Старият Проскубан Котарак отидоха да му хапнат по една американска мишка, за да отпразнуват запознанството си, но това отново е друга тема.

                   А Нашата е ИнтерМЯУ, ако не сте забравили вече...


*Старият Проскубан Котарак греши - най-вероятно става мяу за друг Велик Незнамкоянски Поет, Кирил Христов (1875 - 1944). б.а. мяу!