Силното думкане по вратата накара доктор Рочдейл да вдигне глава от вестника, който четеше. Той присви гневно вежди, мразеше да го безпокоят в ранния следобед.
– Докторе, спешен случай! – екна отвън женски глас.
Той стана с неохота и отиде да отвори. Пред прага стоеше негова позната, възрастна продавачка на зеленчуци.
– Какво има, добра жено? – попита той и й направи път.
– Докторе, едно момиче пострада тежко. Бере душа горката. Във вас ни е надеждата.
– Какво е станало?
– Сгази я карета. Тя е глухоняма, не е чула трополенето на копитата. Много ми е мъчно за милото сираче.
– Сираче?
– Да, деветнайсет години, мисля. Родителите й умряха от туберкулоза преди десетина години. Тя работи като камериерка в близкия хотел.
– А кой ще плати за лечението?
– Ще съберем пари, докторе, не се притеснявайте. Вече имам идеи към кого да се обърна за помощ.
Докторът изсумтя. Позачуди се и попита: ...